Абонирай се на email

Въведи валиден e-mail адрес:

Доставя се от FeedBurner

Едно рамо за блога от:

Зоовет трейдинг

Патешко по вегетариански
Автор: Алиса   
Четвъртък, 02 Юни 2016г. 17:44ч.

Не съм и подозирала, че ще доживея да пиша за телевизионно предаване в блога си. Но времената се променят и ние се променяме с тях, както е казал...(хайде сетете се кой). Телевизия аз и сега не гледам, но като хоби готвач - ентусиаст, следих втория сезон на "Мастър шеф". Очаквах да видя интересни техники, нови рецепти и най-вече хора, които са много над моето ниво и нивото на приятелите ми от кулинарните среди. Макар да знам, че в едно риалити има винаги сценарий, че се знае точно какво и кога трябва да се случи, за да е както го искат продуцентите, все пак признавам, че разочарованието ми беше огромно. Не защото титлата беше присъдена на далеч не най-достойния (отдавна се знаеше кой ще спечели), а защото точно на финала тъй наречения най-добър хоби готвач на България направи грешки, за които всеки би получил заповед за уволнение и в най-простичката френска кръчма. Севда, защо мама му стара, патешкото ти беше на конци? Вкъщи, докато гледахме, си сипахме по едно малко в памет на горката птица, умряла напразно и отдала най-вкусното си за едно сухо и тричаво ястие. Няма извинение за некомпетентността и неумението, дори когато са под прикритието на опит за оригиналност. Щом от "Мастър шеф" са искали да спечели Севдето, можеха поне да ѝ обяснят, че патешко магре се готви само по един начин. Просто много векове опит са го утвърдили като най-вкусния; а да спориш с френските майстори на кулинарията и особено с тези, творили история - е, това е несериозно, меко казано.

Всъщност не това ме възмути най-много (макар, че приятелите ми готвачи ще оплакват патката поне седмица). Това, което ми направи най-остро впечатление беше променливата същност на хората, които твърдят, че не ядат месо, за да не умират животни. Баш майсторката Севда проля реки от сълзи и сополи за живите същества, които трябваше да готви, но в края на краищата им видя сметката. Още в средата на сезона, когато стана ясно, че продуцентите са решили да пробутат вегетарианка за победител, приятелите твърдяха, че това се прави с цел пропаганда на това хранително отклонение. След вчерашната пародия вече не са толкова сигурни. Изглежда, че зад всички драми и демонстрации на съпричастност към страданията на горките животни за храна, се крие най-обикновено лицемерие. Ние не искаме животните да страдат, но щом вече някой месояден звяр ги е убил, що не вземем да ги сготвим? Ние не убиваме, но тоя рак така и така ще си умре - кво да правим - ще поподсмърчаме над него и после ще го метнем във врящата вода. Това, общо взето гледахме в последните седмици. Разбира се, както си му е реда, финалът беше "черешка на тората" - аз по принцип съм вегетарианка, но ще хапна месце; днес не ми се брои. Парите променят човека, мда. Както се казва, всеки си има цена, просто вегетарианците са по-скъпички. От вчера знаем и точно колко - продават се за сто хиляди лева. Не е зле тази цена да сложат на кървавите тарелки с хора на средващия пърформанс по "Витошка".

 
Кръв и лалета
Автор: Алиса   
Вторник, 22 Март 2016г. 19:53ч.

Подготвях друга статия, когато прочетох за събитията в Брюксел. Да, шокиращо е. И да, наранено е самото сърце на Европа. Ужасно е да се чувстваш застрашен и несигурен в собствения си град, в държавата, на своя континент. И все пак, въпреки съчувствието ми към гражданите на Брюксел, не мога да не си задавам други въпроси, не мога да не се тревожа за други неща.
Заради терора в Белгия, в България опасността от атентати е оценена на трета степен (доста високо ниво, както сте разбрали) и заради това ще се радваме на засилено полицейско присъствие; каквото и да значи този израз. Ако полицията ще ни пази повече от друг път, питам - защо чак сега? В България отдавна се упражнява терор - най-често от индивиди, които уж са ни равни, но в някои случаи се оказват по-равни (например, когато потърсиш справедливост срещу тях). Нима не сме отдавна в тиха, необявена война? От кого ще ни пазят сега?
Терорът е удобен, безкрайно удобен повод за друг - полицейски, терор. Когато хората са наплашени е толкова лесно да се откажат от свободата си в името на сигурността. Разбира се, по този въпрос отдавна е казано достатъчно. Дали само на мен ми се струва, че брюкселските събития са чуден шанс за нашите управляващи да ни затегнат нашийника, да отнемат и малкото ни останало свобода? Забраната на полуавтоматичните оръжия е само една проява на този устрем, а има и много други. Ако някой не вижда кои са те, значи и време да вдигне поглед от смартфона и да се огледа.
Изобщо не смятам да омаловажавам проявите на терор. Щом има пострадали хора, това е винаги тъжно. Питам се, обаче, колко белгийци, колко европейци, колко хора ще тъгуват, ако утре някой шахид се гръмне на летище София? Ще има ли лалета и бележки "Аз съм софиянец", написани на български? Или телевизионните канали ще отделят две минути в криминалната хроника? Попитайте се, моля. Колкото до мен - Je ne suis pas Bruxelles.
Всъщност моето мнение е без значение. Важното е друго - в тъмните времена изпълзяват тъмни хора. Едно "засилено полицейско присъствие" е чудесен повод да се разправиш с тези, които те дразнят; при това под ореола на защитник на обществото, демокрацията и толерантността. Така са започвали репресиите след различни събития, на много места, в много епохи. Защо днешните да са изключение?
Защо същите хора, които допуснаха и дори в момента допринасят за разрухата на Европа да не направят и това? Те ще са просто последователни. Както всеки човек, у когото е останала капчица мозък, непромит от псевдоценностите на фалшивия алтруизъм, и аз се моля да греша. Моля се догодина по това време да мога да напиша отново последните редове без да ме е страх.

 
Пародии в нета: Bistro.bg - нещо като нищо
Автор: Алиса   
Неделя, 07 Юни 2015г. 13:30ч.

Дори не помня какво всъщност търсех, когато попаднах на този смешен сайт. Първоначално помислих, че е нечие упражнение в СЕО, а после прочетох в дъното кратичкия надпис, който информираше скромно, че сайтът е собственост на bTV Media Group. На пръв поглед нелош сайт - подреден, приятен за окото; изобилие от рецепти - прекрасно...до втория поглед. Прави впечатление, че снимките към повечето рецепти са с източник Thinkstock - едно място, създадено от предприемчиви хора, загрижени интернет да не страда никога от липса на лицеприятни снимки. Всеки може да напазарува оттам в зависимост от нуждите си: снимчици, фотоси...цели галерии, прилежно подредени в категории. Плащаш избраната такса и сваляш на кило. Всичко има в този чудесен Thinkstock - салати с рукола, манджи със сьомга, средиземноморски ордьоври, замайващи редици от деликатеси - сочни, пъстри, апетитни...на картинка. Питам се, а и мисля, че всеки би се запитал същото - каква е причината, възпрепятствала готвачите в Bistro.bg да предоставят оригинално, уникално изображение на представените от тях ястия. Дали защото тези ястия "на живо" нямат апетитен вид? Може би в bTV Media Group стачкуват всички фотографи? Или - простете еретичната ми мисъл - тези рецепти са също така взети от необятната Мрежа и - след задължителното прекарване през Google Translate - понатъкмени от единствения (и съдейки по резултата - доста претоварен) редактор, така че да позаприличат на авторски? Честно казано, от този сайт намирисва; и не намирисва на босилек и запечен чесън, не. Усеща се аромат на стар като интернет евтин рекламен трик - същия, който прилагат сайтовете, обещаващи, че на голото ви теме ще поникне коса, каквато нямате от 20 години или че от 150-килограмова матрона ще се превърнете в дългокрака сирена, по-кльощава от манекенка преди ревю - само за седмица!

Още...
 
Голямото разочарование - краят на Продавалник
Автор: Алиса   
Понеделник, 11 Май 2015г. 17:55ч.

Голямото разочарование - краят на Продавалник

Признавам си - аз също пазарувах оттам. Имах и дори все още имам у дома неща, закупени от несъществуващия вече сайт Prodavalnik.com. Беше приятно място, откъдето си купувахме красиви дрешки, уникален порцелан и компютърни компоненти. Място, където можеш да се довериш на продавача, защото четеш отзиви за него и самият ти можеш да го похвалиш; или критикуваш. Едва тия дни, когато след дълго отсъствие реших да разгледам подробно "чудото" Olx.bg разбрах каква разруха е настъпила в това някога така надеждно кътче от Мрежата. Закупено от някакви особи, които пет пари не дават за българските характер и манталитет, то се е превърнало в поредния банален сайт за обяви. Сигурна съм, че и вие като мен сте се ядосвали и възклицавали "Къде са ми съобщенията?", "Къде са ми отзивите от клиенти и продавачи?". И къде, мама му стара, са наистина тези неща? Не стига, че липсва цялата ми кореспонденция, а не мога да намеря и любимите си продавачи, на които вярвам и от които съм свикнала да купувам неща, защото - видите ли - старите имена на потребителите също липсват. За пълната неадекватност на търсачката изобщо не споменавам. А премахването на рейтинговата система  не може да се нарече другояче освен гавра с потребителя! Сега вече честните хора са идеално приравнени с продавачите на ментета и личностите, които поръчват и не плащат или тези, на които плащаш, а не ти изпращат. Битак някакъв просто! Питам се само наистина ли новите собственици очакват сайта да продължи да работи с досегашната си популярност или всъщност това изобщо не ги интересува. Поне досега действията им предполагат по-скоро второто. Колкото до мен - макар и със съжаление ще се върна към старите сайтове за обяви, с които работата е лесна, макар и да не е много приятна. Там поне няма да ми искат безброй редакции и всякакви данни (като изключим номера на обувките ми) преди да публикуват и най-мъничката простичка обява. Жалко, разбира се, но ми остава една надежда. "Продавалник" беше създаден практически от потребителите. Ако още има необходимост от него, някога някъде в интернет ще се оформи подобно място и след мъничко уебдизайн и администрация то ще бъде новия продавалник. Мрежата е като Вселената - не търпи празнота. И впрочем по същия начин отхвърля излишното.

 
Хляб от лимец - нов живот за стари илюзии
Автор: Алиса   
Събота, 24 Януари 2015г. 19:51ч.

Това не е хляб от лимец

От няколко години упорито ни се натрапва идеята за вида пшеница, наречена лимец - много стар, наистина древен, като за него се говори не просто като за храна, а едва ли не като за панацея, способна да храни и лекува едновременно. Особено тези, които го отглеждат и продават, приписват на лимеца почти магически свойства. Интернет ни залива със снимки на млади хубавици в носии, които стискат сърп или житен клас и се хилят в обектива с леко дебилно изражение. За щастие има хора, които не приемат безкритично всяка суровина, с която медиите се опитват да напълнят главите ни в насипно състояние. Мои приятели си направиха труда да извършат неголямо проучване. Всъщност не беше необходимо кой знае какво усилие, за да излязат наяве някои нелицеприятни факти за прехваленото "древно жито". Ще се спра само на тези, които смятам, че имат най-важна практическа стойност.

Ако сте се опитвали да замесите и изпечете хляб от лимец вкъщи, но се е получило голямо нищо - спокойно! Причината не е във вас, а в лимеца. Просто трябва да знаете, че той няма свойствата на съвременната пшеница - хлябът не става мек и еластичен, а ронлив и с груба текстура; при това са нужни много повече усилия и умение, за да стане изобщо хляб. Това ни води до първия факт: брашното от лимец е с ужасни кулинарни свойства. Причината - липса на глутен. На това място противниците на глутена пърхат радостно, но повод за радост няма. Глутенът е сложно вещество, в чийто състав влиза белтък, наречен глиадин. Именно глиадинът е причина за т.нар. глутенова непоносимост; а лимецът съдържа именно глиадин. Факт - хората с глутенова алергия и целиакия не понасят лимец точно толкова, колкото и всяко друго жито.

Още...
 
Будители vs. тикви
Автор: Алиса   
Събота, 01 Ноември 2014г. 10:00ч.

През изминалата седмица медиите не спряха да запълват липсата на културни новини с датата 31 октомври - денят на Вси светии, по-известен като Хелоуин. Известен впрочем не точно в България. От немного години този т.нар. "празник" се натрапва упорито и арогантно на българското общество. Нито произхода, нито начина на отбелязването му имат нещо общо с нашия начин на живот и с виждането ни за света. С две думи - хелоуин ни е чужд, напълно, изцяло чужд и излишен. Не ми харесват новините, че в незнам коя болница маскирани студенти медици посетили децата и им пели глупости (на български, на английски или на суоми са ги пели - не се разбра). Че даже ги и карали всички да пригласят, задължително. Без да изпадам в крайности искам да отбележа, че е грозно да се манипулират деца, особено болни. Иначе, хелоуин е в крайна сметка интересен предимно за тийновете и ако нещата бъдат оставени да се развиват сами, вероятно само те ще са очаровани да се маскират като вещици и вампири; и в това, разбира се, не би имало нищо лошо. Друго е лошото. Боли ме като гледам как подобни глупости се натрапват или направо налагат насила точно на тези, чийто интелект и вкусове тепърва се развиват - в училище и в детската градина май вече не минава без вещици. Бих се радвала, ако празникът продължи и на следващия ден - 1 ноември, с достойно честване Деня на народните будители, но не - този празник (истински празник!) се отбелязва все по-вяло всяка година. Сигурна съм, че ако не се пада в делничен ден почти никой не го и забелязва. И изобщо степента на ентусиазма с вампирите е обратнопропорционален на този с Будителите. Тъжно, но закономерно. Все пак тези, чийто живот и усилия празнуваме днес са искали точно обатното на измислени чужди празници. Искали са български празници, българска литература, език, обичаи...всичко, което маскарадът от предния ден отрича, кълчейки се около изрязана тиква. Несъвместими са двете дати, най-вече - несъвместимо е едни и същи хора да ги празнуват. И ето - дошло е време разделно, както казва българският писател (ако някой не знае кой, значи няма и смисъл да обяснявам). Отново България се дели на две - този път на хора и на тикви. От кои ще е - всеки трябва да избере сам. Молбата ми е само тази - изберете сами, без да позволявате някой да ви казва кое е добро, модерно, глобалистко, евроориентирано и прочие шит. Просто първо питайте сърцето си. Ако то още е българско - ще отговори. 

 
Този свят ли създадохме?
Автор: Алиса   
Вторник, 23 Септември 2014г. 14:49ч.

GMO

През лятото попаднах на нещо интересно (истинска находка според мен), което споделям едва сега; обичайно това е съдбата на летните открития - да се разказват през есента. През първия истински есенен ден например. За да се ориентирате по-лесно в картинката - ето и линк, където да си я разгледате в детайли.

Картинката не демонстрира нагледно логата на популярни продукти от телевизията, а  е всъщност схематично изображение на продукти, които съдържат материали или суровини, получени от генномодифицирани организми. Ако имате време - позагледайте се. Колко от посочените марки използвате? Колки ли точно сега се намират в дома ви - в банята, пред огледалото...в ръцете на децата ви???

Всъщност част от марките са непознати за мен, защото по принцип не съм любител на твърде рекламираните стоки. И все пак, колкото и човек да избягва хипермаркетния модел на пазаруване, мисля че абсолютно всеки ще намери по нещичко любимо, направено за скъпите клиенти от няколкото компании, поделили си света.

Още...
 
Кефир и кефирено сирене
Автор: Алиса   
Четвъртък, 24 Април 2014г. 16:43ч.
Отдавна имах намерение да споделя как приготвям сирене от кефир, но минаха наистина години, докато намеря време за това. Въпреки моето несериозно отношение виждам, че темата не е забравена. Затова се извинявам на всички, които не са дочакали тази статия. Извинявам се за забавянето персонално и на един блогър и чудесен човек - Лара, която ми писа тези дни. Най-напред искам да отговоря именно на нея. Лара, кефирът се проточва, когато нещо в условията на съхранение на гъбата не е наред - може би е държана дълго извън мляко, извън хладилник или дълго време е стояла в готов кефир. Разбира се, може да има и друга причина. Това "проточване" на готовия продукт е типично за нарушената микробна асоциация. Човекът, който ми даде първата кефирна гъба се оплакваше именно от това и твърдеше, че кефирът е гаден и му докарва стомашно разстройство. Всички, които са приготвяли кефир и са споделяли опита си в Страната на Алиса знаят, че това далеч не е така. Вярно, че той съхраняваше кефирната гъба в течна растителна сметана...както и да е. Ако кефирът се точи и е с променен вкус, просто направете няколко бързи препасирания на кефирната гъба - слагайте я в ново мляко всеки ден; нека температурата е 28-30 градуса (ако трябва - сложете млякото на водна баня). След няколко дни полученият кефир ще добие нармалните се качества. Млякото, ферментирало през тези дни може да предложите на домашните си любимци - и кучета, и котки го обичат много и няма да се сърдят, че не е най-добрия кефир. Спокойно можете да давате излишен или некачествен кефир на кучета и котки от всякакви възрасти - от млади до най-възрастни (моята кучка и досега вдига носа, когато вадя гъбата от млякото).
Сиренето, което се получава от кефир е меко сирене от типа на италианската моцарела, но с пробиотичните качества на твърдите сирена. Това, което съм приготвяла аз е с четири литра мляко. Необходим ви е много силен кефир - такъв, в който протича вече и алкохолна ферментация. Ще познаете, че това се случва, когато видите мехурчета в кефира и той изглежда като газиран - това е въглероден двуокис, отделян от жизнената дейност на дрождите в микробната асоциация. Може да приготвите всичкия кефир в един ден, а може и на части, защото само една гъба трудно ще ферментира повече от литър мляко наведнъж. Така аз приготвям по литър кефир в продължение на четири дни, като го събирам на едно място - желателно е да не е метален съд (знаете, металните йони пречат на ферментацията). Подходящ е съд от пластмаса за хранителни цели, стъклен или керамичен. Кефирът се държи на стайна температура, за да продължи ферментацията. Готов е, когато видите, че кефирът се разслоява на твърда част с бял цвят и течна полупрозрачна (цвик). Щом разполагате с желаното количество е време да го отцедите.
Още...
 
Национални културни особености
Автор: Алиса   
Сряда, 01 Май 2013г. 11:03ч.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Има една тенденция в българското общество напоследък - и в интернет, и в общуването на живо. Независимо от въпросите на кризата и истерията около предстоящите избори, независимо от чудесните пролетни празници и идващото лято, тя стои на дневен ред в думите и мислите на хората - върви като червена нишка през живота ни и започвам да се убеждавам, че наистина заема съществена част от разговорите и времето на хората. Не става дума циганския въпрос, нито за омръзналия рефрен "колко е хубаво в чужбина - колко е зле в България". Говоря за пари; парите, които имаме, които нямаме и за които мечтаем. На всички е известно, че у нас липсва истинска средна класа. Това, което съществува тук под това наименование е всъщност група хора, които работят много, плащат сериозни суми за осигуровки и данъци и притежават някои скромни материални придобивки. За съжаление сякаш именно тази част от обществото е предмет на вечно обсъждане от страна на т.нар. "обикновени хора" и - защо да не го кажем направо - предмет на оплюване и омраза от страна на същите.

Срамно ли е да си богат в България? Преди всичко, понятието "богатство" има твърде много измерения и далеч не се изчерпва с притежанието на няколко коли, между които Ферари и джип. Всъщност хората с подобна собственост са твърде малко и не за тях се отнася тази тема. Кръгът на "много богатите" се състои от личности, които се движат в други среди и са практически невидими за повечето хора. Става дума за тези, които срещаме всеки ден - на улицата, в магазина или в кафето. Те не са милионери, а са едни от нас, живеят в нашите блокове (често панелни),  учили сме в едни и същи квартални училища и родителите им също като нашите са хора от времето на соца. Кое тогава ги прави така "различни", така отделни от "обикновените" хора? Дали това, че не охкат мъченически, докато си плащат тока, дали странното виждане, че пари се изкарват с труд, а държавата не е длъжна да се грижи за тях доживот или убеждението, че Лидл не е раят на земята и успешното пазаруване не се изчерпва с изкупуването на всички видове промоции от брошурата? Присъствала съм на грозни сцени на завист и безпричинни обиди. Една от тях се разви в квартален магазин за хранителни стоки.

Късен следобед. Опашка. Господин на средна възраст пазарува. Няколко бутилки вносна бира, парче луканка и кутия сладкиши от най - скъпите (последните избира дълго, четейки подробно съдържанието на всички етикети, явно търсейки продукт с нормални съставки и лишен от химически красоти). Получава се сметка от порядъка на 20- 25 лева. Продавачката предлага да опакова сладкото отделно, за да е по - лесно за носене. Ропот от опашката.

Още...
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 Следваща > Край >>

Страница 1 от 7

Страната на Алиса е разположена на Joomla! Тема от RocketTheme