Тази новина няма да прочетете в новинарските сайтове. Поне в повечето от тях. Тя не е от значение за изборите, нито разказва за самоубийствен екшън с изперкало (бивше) ченге в главната роля.

Една тъжна новина за всички, които ценят свободата. На 6 септември т.г. почина Майкъл С. Харт - човекът, създал електронната книга. Макар и важно откритие от гледище на технологичния напредък, това събитие е с много по - дълбоко значение. Открития има толкова много, че вече дори трудно ни впечатляват, но това, което прави г-н Харт е неизмеримо по - мащабно и значимо: той маха границите пред разпространението на писаното слово. Над 40 години той работи за това. Резултатът - всеки, който разполага с електронна книга знае колко приятно е да носиш всичките си любими книги в чантата между очилата и телефона.

Но това не е всичко. Всяко технологично откритие се следва от съответни ограничения. Дигитализацията на книгите влачи след себе си затворените формати, безкрайните спорове за авторски права, купища ограничения, налагани от издатели и разпространители на литература, които треперят за монопола си. Най - страшният им кошмар е свят, в който литературата се предава свободно от човек на човек, без тяхното посредничество. Разбира се, с пари и правилно лобиране те са постигнали, каквото са желали. Почти.

Има още нещо, което е направил Майкъл С. Харт. На него дължим още една крачка към свободата да четеш; една от най - големите крачки - Проектът "Гутенберг".

"Всички сте престъпници, само още не сме ви хванали!"

Анонимен полицай към гражданин

Знам, че отдавна не съм писала. Приятелите даже ме закачат с "айде пусни нещо ново де...", но не техните желания са повод да троша нокти с клавиатурата днес. Наистина - в реалния свят животът е приятен и далеч по - интересен от виртуалния. И по - опасен, уви...

Може би се досещате накъде бия. Да, за убийството на Яна иде реч. Моля да ме извинят приятелите ѝ, че я споменава човек, който никога не я е срещал. Извинявам се и на близките ѝ; съжалявам, че вече я няма; съжалявам и че не съм я познавала, защото в разказите за нея виждам толкова общо - между нея и моите приятели; между нея и самата мен.

Още на 11 юли, при първото съобщение за трагедията, коментарите в новинарските сайтове се изпълниха с мнения, гласящи най - общо "да би мирно седяло, не би чудо видяло". Мъдрият български народ има по лафче за всичко в живота - дори за убийството на момиче в парка.

Разбира се, тонът беше по-груб и далеч по-малко фолклорен. За него допринесоха медиите, подпомогнати от полицията, чието отношение е донякъде причина да прекъсна онлайн ваканцията си. Знам, че почти никой от четящите няма да стигне до тези редове. На тези, които са имали търпение или твърде много време за убиване искам да задам въпрос:

Случвало ли ви се е да станете жертва на пресъпление (грабеж, побой, заплахи, изнасилване), а дежурният следовател да ви обясни, че причината е в самите вас и всякак да се опитва да ви накара да си признаете, сами сте си виновни, защото...(причините са според случая).

Продължава ли нашата държава с глупостите?

Интересите ми налагат да следя събитията по отношение на законите и мерките, засягащи интелектуалната собственост. От седмици наблюдавам как там свободата бавно си отива. Не е ново; не е неочаквано. Подготвят ни за свят без кино, литература и музика, за мрежа, в която ще трябва да платиш дори, за да научиш какво е времето в съседния град. Нищо неочаквано, казах.

Неочакваното, подлият удар под кръста, идва отдругаде. Нарича се Директива на Европейския съюз за забрана на свободната продажба в Европа на традиционни билкови лечебни продукти и биодобавки. Според нея билките и препаратите на билкова основа ще бъдет третирани като лекарства - не е ли сладко? Колко години аптеките  и (основно) фармацевтичните компании чакаха този момент! Десетилетия мечти и точене на лиги по "билкарския" бранш. Точно сега, когато той е добре развит и процъфтява, е време да сложат ръка и на него. Криза е все пак, трябва да се намери начин да увеличат печалбите си; естествено, за наша сметка. Освен, че ще предостави всички билкови препарати на милостта на фармацевтичните гиганти и аптеките, процедурата по тяхното сертифициране ще ги оскъпи многократно. Уви, не просто в джобовете ни ще бръкнат този път, не. Както казва народът - ще ни бръкнат в здравето. Най - буквално.

Дори старите закоравели метъли като мен си поплакват, когато такава китара отиде в небесата. Кой може да остане равнодушен към тези пронизващи акорди? Те сякаш са живи, като че връщат позабравени неща - случайна усмивка, пропусната среща или нечия друга китара в топлия мрак на града.

Но стига сантименти. Да послушаме и да помълчим. Всеки от нас има какво да си спомни, нали?

Какви ли не форми може да придобие една междусъседска война. И както често става  на война, от това страда...мирната флора, в нашия случай. Горкото растение е предмет на отмъщение от страна на враговете на природолюбителя, който го е засадил. Ясно е, че където има омраза - има и жертви. Чудя се само колко точно повреден трябва да си, за да тръгнеш да избиваш комплекси, нерви и омраза върху една фиданка. Навярно народът именно за такъв тип личности е измислил епитета "пън".

Днес е 6 януари. Новата година дойде и животът тръгна по старому. Само от немайкъде повечето новинарски сайтове бегло споменават днешния християнски празник Богоявление; разбира се, претупвайки истинското значение на празника и наблягайки на суеверията, свързани (за кой ли път) с гадаене, ядене и някакви т.нар. "мръсни дни". Нищо ново, разбира се. (Честито на именниците, впрочем.) Разбирам, че за простия народ е интересно как е гадаела прабаба му по орехови ядки, а не защо Исус е отишъл при Йоан Кръстител, например. Такава ни е нацията - врачки и баячки са основен и неоспорим авторитет. Покрай това безумие новините отново преливат от тревожни съобщения за поскъпвания и пикантни справки от пресцентъра на МВР.  Встрани от въртележката на политически интриги и откровени клюки остава другото събитие, свързано с тази дата - 6 януари.

На този ден е роден Христо Ботев. Тъй като подбора на новини, който вече коментирах, а също и общуването ми с хора "на живо", ме навеждат на мисълта, че на доста от тях това име нищо не говори, давам линк за справка.

Толкова интересни неща се случват наоколо, празници наближават, един им се радва, друг се депресира...абе декември! А вместо да си гледаме украсата, подаръците и (не на последно място) глупостите, които правителството ни намножава с бясна скорост, ние се занимаваме с теория и практика на конспирацията. Wikileaks (уикилийкс, за неговорещите английски) - поредното доказателство колко прости могат да бъдат умните хора. Нямам предвид Джулиан Асандж - говоря за всички ония уж умни, образовани и съвестни българи,  увлечени по мита за "мъченика", който уж се опитва да промени света. Няма да пускам линкове, нито да споменавам имена. Ако някой се чувства обиден - може да ми пише лично. Аз ще му се извиня, може би.

По всеобщо мнение, въпросният господин Асандж е жертва на преследване, заради материалите, които е пуснал в сайта си. Ужасно много хора са убедени, че той е някакъв вид герой, борец за свобода на словото и други подобни, накратко - личност, чиито действия ще донесат добро на цялото човечество. Да, разбира се. А през това време един мармот все така безгрижно завива това-онова в станиол; мозъците на определени хора например.

Днес в нашата страна най - после има доволни хора. Цяла гилдия - журналистите - имат новина с главно Н, събитие,  чиято значимост няма нужда да се доказва със скалъпени заглавия и изсмукани от пръсти скучни детайли. Сещате се за какво говоря - естествено за бебето-което-не-живя.

Нямам намерение да прибавям свои вопли към общите сълзи и сополи. Даже министърът на здравеопазването, казват, се просълзил. Нервите му ли не са издържали или като малък е посещавал училищния театрален кръжок - не зная и не се интересувам. Всеобщата истерия е това, на което искам да се спра. Ако някой смята да ме обвини в коравосърдечие - нека почака. Да прочете докрай статията, а после - коментарите са отворени, както винаги. Случилото се не е нито сензация, нито катастрофа. Това е просто естествен резултат от процеси, започнали отдавна; от неща, в чието развитие участвахме сами. Сега се ужасяваме, просълзяваме се, повишаваме шрифт, пишейки коментари под статиите с подробности кой какво си е говорил по телефона. Смешен плач (да ме извини поета!), сълзи на доволен преял крокодил! Ако сега виждате, че сред нас има чудовища, предлагам да се вгледате още малко - само избършете нослетата - и ще видите, че те са тук, защото сме ги отгледали именно ние.