Абонирай се на email

Въведи валиден e-mail адрес:

Доставя се от FeedBurner

Едно рамо за блога от:

Зоовет трейдинг

Петъчна импресия
Автор: Алиса   
Петък, 27 Ноември 2009г. 18:17ч.

matrix

...или депресия? Предстоящи почивни дни, съчетани с отиваща си есен явно могат да действат и така.
Причината всъщност е друга. Една статия в блога на Мория ме накара да се замисля. Винаги съм гледала на интернет като на лесно средство за обмяна на информация; и толкова. За първи път се запитах колко точно от контактите ми с хора се осъществяват в мрежата и колко - офлайн. Оказа се, че основните ми връзки са във виртуалния свят; при това аз дори не използвам туитър, фейсбук и подобните им бози, не споделям всяка стъпка из кухнята, всяка пъпка на лицето и бримка на чорапа, както нямам и виртуална ферма. Страшничко е дори да си представим - колко от живота ни преминава в Мрежата, колко емоции и енергия посвещаваме на нея, смеейки се, ядосвайки се и съчувствайки на хора, които никога няма да видим. Дори не е сигурно, че тези хора съществуват. Част от тях поне със сигурност са измислица, аватар на някой, открил в нета възможност за един приказен двойствен живот. Питам се, как точно активно присъстващите в социалните мрежи хора, успяват да живеят наистина. Или не успяват? По собствена воля ли го правят? Или дори не осъзнават, че матрицата ги държи, че живеят с нея, в нея, смятайки именно този живот за истински. Колко ли точно хора, стават сутрин, отиват на работа, вършат нещо, получават заплата, и правят всичко това като насън, защото най-голямото им желание е да приключат със задълженията и да се върнат в света, където са значими, там, където потребителския панел им дава възможност да бъдат каквито искат - блондинка с големи...очи, преуспяващ мениджър, манекен с тяло на старогръцки бог и снимка, старателно подбрана от Мрежата. Тя дава всичко, изпълнява желания, запълва живота със случки и възможности, при това само срещу трийсетина лева на месец!
С една уговорка само. Този живот е измислен. Не съществува по друг начин, освен като код, който машината изпълнява и докато редува единици и нули ние се чувстваме истински, владетели на живота си, господари на света. Поне до следващата сутрин, когато ни буди часовника; поне до следващия път, в който ни нахока шефа.
Трудно е да не се поддадеш, дори когато знаеш какво правиш, невъзможно е за човек, който вижда в Мрежата бягство от самотата. И от свободата също, от отговорността на свободата. Там няма значение какво казваш, какво правиш; ако модератора не те банне - всичко е наред. Не носиш отговорност за неща, записани с нули и единици на харда; там няма усмивки, няма сълзи. Само емотикони. Така е лесно да се живее по тези правила, така е ясно и просто; без трудни въпроси, без нерешими дилеми.
Цялата тази идилия рухва само в един случай - когато няма връзка. Един срив по трасето влече след себе си тревоги, хапчета, семейни скандали; озовал се изведнъж и насила в реалния свят човек се чувства зле, неподготвен е. Впрочем тази съдба вече не заплашва никого - уай фи има почти навсякъде. Няма вече пречки за безметежно пребиваване в избраната Реалност...
Уви, трябва да ме извините. Моите виртуални приятели са вече на линия. Пишат ми на лични. Питат какво става с мен. Нищо. Тук съм. Добре съм.

Влизам...

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Страната на Алиса е разположена на Joomla! Тема от RocketTheme