Абонирай се на email

Въведи валиден e-mail адрес:

Доставя се от FeedBurner

Едно рамо за блога от:

Зоовет трейдинг

Жената, майката ...съветската окупация
Автор: Алиса   
Понеделник, 08 Март 2010г. 22:07ч.
Макар отдавна да не съм отделяла време за блогърските си записки, днешния ден май си заслужава. Не просто, защото се чувствам длъжна да поздравя всички жени в нета, а заради спорния характер на датата, наричана от едни празник, а от други - комунистическа отживелица. Разбира се, зная историята на Осми март, но не бях се задълбочавала особено в нея, докато една публикация не ми даде повод за размисъл. Уважаваният от мен блогър и учител в реалния живот, г-н Павел Николов, си е направил труда да изследва накратко корените на празника и неговия смисъл. Разбира се, далеч съм от мисълта да полемизирам с него, но, при цялото ми уважение, това е гледна точка на мъж; бил той и учител.
Започнал е като ден на жената - комунистка, може би жената - социалистка. После е продължил да съществува като ден на жената - труженичка (или ударничка, ако следваме стриктно терминологията на онова време). Един факт остава непроменен - за добро или зло празникът оцелява. Каквито и времена да се сменят, изглежда, на жените им харесва да има ден, който е посветен само на тях, както и да се разбира тази фраза. За някои от нас това е ден, когато ще идем в кръчма само с приятелки, при това там ще има поне още една чисто женска компания, за други - време да кажат на колегите си мъже какво наистина мислят за тях, докато благодарят за цветята, без риск да ги порицаят като гаднярки, за трети може да е едничкият ден в годината, когато след работа няма да мислят за вечерята, чиниите и уроците на детето...е, колкото жени, толкова визии. Какъвто и да е бил първоначалният замисъл, Осми март съществува отдавна вече не като класов или съсловен празник. Така се харесва на жените, сори. Феминистките понякога твърдят, че имало нещо обидно и разясняват подробно какво. През това време другите жени поръчват салата или кафенце с коняче - какво да ги правиш!
Има още една подробност, един малък нюанс, който оцветява празника. Много хора - мъже и жени - възприемат Осми март като ден на майката. Още от детската градина ни учат на това и, признавам, не мога да го приема за лошо. Напротив, интересно е, как съзнанието на обикновения, нормален човек, успява да моделира дори изкуствено създадените и натрапени му шаблони в нещо познато и близко, ако това отговаря на нуждите му. Осми март - празник на майката. Не звучи ли българско? Почитта към майките е, все пак, онова, което почти не се е променило с годините, с вековете; онова, което тонове исторически анализи на тоталитарното време няма да заличат. Не е ли това червената нишка, която свързва "юнака" от народните песни с гурбетчията, който денем бере маслини, вечер говори с родителите си (по скайп, то се знае), а в края на месеца праща пари вкъщи. Извинявам се, ако за някого това звучи като партийна реч. Всъщност казах повече, отколкото възнамерявах. Вместо заключение, искам да предложа на вниманието ви не моите жалки опити, а истински вълнуващ разказ. Автор - великият, единствен, неповторим Чудомир. Благодаря на читанка.инфо, че имаме свободен достъп до него.
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Страната на Алиса е разположена на Joomla! Тема от RocketTheme