Знам, че темата е доста популярна напоследък; особено в сайтовете за здравословен живот и хранене. Дори оставам с убеждението, че на този продукт - кефирът, се гледа като на някаква почти мистична материя, древно лекарство, "тайна на дълголетието" и прочие глупости. За мен той е приятно всекидневие, но трябва да призная, че посочените по-горе са прави за едно - това наистина е едно малко чудо.

Най-простото описание за него е, че е продукт, който се получава, когато кефирна гъба престои в мляко. Полученото нещо е с цвят и консистенция на кисело мляко, донякъде и вкус; но дотук свършват приликите. Кефирът е млечно-кисел продукт, но не е кисело мляко. Причината - получаването му е резултат от процеси, протичащи в сложната микробна асоциация, известна като "кефирна гъба", "тибетска гъба" и други подобни. Най - характерното за нея е, че всъщност не е никаква гъба. Ама изобщо. Както споменах - тя е по същество микробна асоциация. Иначе казано - група микроби са се организирали да живеят заедно, радват се взаимно на компанията си и се тъпчат с млечна захар. Купон, макар и на клетъчно ниво. Толкова са щастливи заедно, че векове наред тази компания е останала една и съща, макар да е пренасяна къде ли не и Тибет изобщо да не е бил единствения и дом, както и да изглежда от името. В тази група цари разнообразие, но и търпимост. Присъстват както известните ни лактобацили, без които баба мляко не може да подкваси, така и определени видове стрептококи, отговорни за получаването на т.нар. йогурт и разни видове сирена; и съвсем не на последно място - много, много видове квасни дрожди, от групата на тези, които използваме за месене на хляб и приготвяне на вино. Цял един свят, без който не можем, събран в едно: малко красиво топченце с цвят на мляко. Навярно точно от този вид на асоциацията идва определението "гъба". Макар че видът и е доста приятен и като я видите в действие навярно ще ви заприлича повече на парче прясно сирене.

Съжалявам ако стъпката в микробиологичните дебри е отегчила някого, но тя е неизбежна част от правилната информация. Микробите са като всички живи организми - те се хранят и отделят отпадни продукти; точно последните представляват интерес, тъй като именно на тях дължим превръщането на прясното мляко в тази, по моему, безценна напитка. Храната им е въглехидратът в млякото (млечната захар). Множеството органични киселини и други съединения - продуктите на тяхната обмяна. Това е важно да се знае, защото ако се случи гъбката да престои в едно и също мляко прекалено дълго, тя започва да "гладува" и в същото време да се трови, защото описаните обменни продукти не са подходящи за нейна жизнена среда. Още много неща също не са подходящи; особено зле стоят нещата с имитациите на мляко и химикалите, добавяни в тях. Спомням си как човекът, който ни изпрати гъбата, се оплакваше колко е капризна, защото я бил сложил в сметана, а тя щяла да умре. Голяма грешка!!! Сметаната се оказа растителна! Горката гъбка просто се е задушавала вътре. Представете си ако ви поставят на място, където въздухът не става за дишане, защото почти няма кислород и ви хранят с неща, които приличат на месо и плодове, но всъщност са умела имитация от пластмаса. А до вас седи някакъв "специалист", който се оплаква на приятелите си, че ви осигурява удобства, а вие недоволствате. Разликата е само, че мъничките същества не могат дори да се оплачат. И така, гъбата пристигна у нас полумъртва, в буркан с вода. Ако някой се интересува, искам да вметна, че съхранението в чиста вода е наистина успешен начин да я запазите жива, ако за известно време няма да я ползвате. Има само едно условие - дръжте я на студено.

За съжаление не мога да разкажа всичко в една статия. Следващата ще бъде отново по тази тема и в нея възнамерявам да споделя практическия опит, който всички вкъщи придобихме при съхранението и употребата на нашата гъбка.

Както виждате, наричам си я галено. Повярвайте ми, заслужава го!

Ако някой има въпроси, моля, нека ги напише в коментарите. Ще се радвам да им отговоря доколкото ми е по силите.