Как всъщност аз правя кефир

В чист стъклен буркан изсипвам литър прясно мляко. Добре е първо да го стоплите леко на водна баня (в съд с гореща вода за около час), но не е фатално и ако го вземете направо от хладилника. След наливането на млякото, в буркана се слага и кефирната гъба. Ето как изглежда тя измита и готова за "работа".

(Разбира се, тук е извадена заради снимката. Изобщо избягвайте да я държите извън мляко или вода.) Нормално кефирната гъба изплува отгоре и през цялото време може да се види на повърността на млякото. Бурканът се слага на топло; най - добре на водна баня. Внимавайте да не е прекалено горещо, защото кефирната гъба не обича прекалено високи температури - вода от бойлера е напълно достатъчна. Наливате я в подходящ съд (голяма тенджера или кофа с капак), поставяте вътре буркана с млякото, затваряте го с винтова капачка и сте готови.

В студените дни може да се наложи да смените водната баня с топла, щом първата изстине. Млякото само ще покаже дали е необходимо. Може да разклатите буркана, за да се види дали следата, която млякото оставя по стената, е плътна като кисело мляко или лека като прясно. Може и просто да отворите буркана и да се ориентирате по аромата. Млякото с протичаща ферментация има характерен мирис - леко кисел, но нежен и ненатрапчив.

Както виждате приготвянето на кефир е едно от най-простите домакински занимания - далеч по-лесно е от приготвянето на кисело мляко, тъй като отнема съвсем малко време и почти нищо в него не може да се обърка. Все пак съществуват няколко правила, които е нужно да се спазят, за да бъде полученият кефир истински вкусен, а кефирната гъба - винаги "в кондиция".

1. Никога не допускайте до кефирната гъба да се докосват метални предмети!

Металните йони, дори и в малки количества, силно понижават жизнеността на гъбата; в по-големи количества направо я убиват. Това означава при манипулации с нея да не изпозвате лъжица или цедка от метал, както и никакви метални съдове. Идеални за употреба са съдовете от стъкло, евентуално пластмасовите. Чувствителна е - казвам го от личен опит.

2. Чисти съдове

Да, чисти - не стерилизирани до безумие. Освен контактът с метали, другата неприятност, която може да причините на кефирната си гъба, е да я изложите на действието на химикали. Тя се състои от микроорганизми все пак; така че никакъв хлор, никакви препарати за кухненска дезинфекция. Колкото и да ви изкушават - пропуснете ги! Съдовете за кефир трябва да са много чисти, много, ама много добре изплакнати от препарата за съдове и - точно преди употреба - измити с гореща вода.

3. Чисти ръце

Моля никой да не се обижда. Знам, че се разбира от самосебе си, но се чувствам длъжва да го спомена. Не за друго, а защото се сетих за оплакването на един приятел. "Кефирът е точеща се гадно миришеща течност, от която получаваш храносмилателни проблеми". Е, той го каза по - цветно, но не искам да го цитирам точно. Наистина неговият кефир беше станал точно такъв; хората, които беше почерпил, бяха пийнали от любопитство, после се бяха хванали за коремите, а в следващите дни вече обясняваха в различни форуми и на живо, че това прехвалено чудо, кефирът, е пълен боклук.

Нека помним, че кефирната гъба е жива; самият кефир е също жива напитка. Ако внесем в тях нов микроб ( например такъв, който се намира по неизмитите ръце), той ще се "внедри" там и ще промени съществено качествата и на двете.

И така - кефирът е готов!

Сега е нужно да извадим гъбата, защото остане ли твърде дълго в готовата напитка, ще се отрови от продуктите на собствената си обмяна. Ваденето е лесно, защото гъбата и тогава се намира на повърхността на готовия кефир. Вижда се като малка жълтеникава издатина. За да я отстраните, я подхващате внимателно с решетъчна лъжица (не метална!), вдигате и изчаквате докато кефирът, полепнал по нея се стече обратно. Крайно нежелателно е да я тръскате и подрусвате - така може да я разкъсате на части. А ако тези части изпаднат обратно в кефира...е, ще си търсите нова гъба. Не се плашете - малко мляко винаги остава около нея. В този и вид я слагате в съд (не метален!) с чиста вода от чешмата. Тук съм снимала как изглежда веднага след изваждане.

Кефирната гъба е плътният триъгълен обект долу на снимката, а нещата, плуващи около него са отделени парчета кефир - колкото по - близо е била гъбата, толкова млякото е по - твърдо пресечено. Впоследствие гъбата може да се измие внимателно на тънка струя вода и когато млечните остатъци се отстранят напълно, да се прибере в хладилника, плуваща в чиста вода. Разбира се, идеалният вариант е, ако имате нужда от още кефир, да я сложите в ново мляко. Тогава не е нужно да я миете.

Процесът на ферментация отнема около денонощие по това време на годината. През лятото става значително по - бързо заради по-високите температури; но и в двата случая грижите, които се изискват от нас, са общо няколко минути.

Надявам се да съм обяснила нещата добре. Ако не - пишете в коментарите, ще изясня каквото е нужно.