Абонирай се на email

Въведи валиден e-mail адрес:

Доставя се от FeedBurner

Едно рамо за блога от:

Зоовет трейдинг

Крокодилски сълзи
Автор: Алиса   
Събота, 04 Декември 2010г. 18:48ч.

Днес в нашата страна най - после има доволни хора. Цяла гилдия - журналистите - имат новина с главно Н, събитие,  чиято значимост няма нужда да се доказва със скалъпени заглавия и изсмукани от пръсти скучни детайли. Сещате се за какво говоря - естествено за бебето-което-не-живя.

Нямам намерение да прибавям свои вопли към общите сълзи и сополи. Даже министърът на здравеопазването, казват, се просълзил. Нервите му ли не са издържали или като малък е посещавал училищния театрален кръжок - не зная и не се интересувам. Всеобщата истерия е това, на което искам да се спра. Ако някой смята да ме обвини в коравосърдечие - нека почака. Да прочете докрай статията, а после - коментарите са отворени, както винаги. Случилото се не е нито сензация, нито катастрофа. Това е просто естествен резултат от процеси, започнали отдавна; от неща, в чието развитие участвахме сами. Сега се ужасяваме, просълзяваме се, повишаваме шрифт, пишейки коментари под статиите с подробности кой какво си е говорил по телефона. Смешен плач (да ме извини поета!), сълзи на доволен преял крокодил! Ако сега виждате, че сред нас има чудовища, предлагам да се вгледате още малко - само избършете нослетата - и ще видите, че те са тук, защото сме ги отгледали именно ние.

Бебето се е родило след 24-седмична бременност и е тежало 600 грама. Това са параметрите, които го определят като човек, а не "абортиран плод". 2 седмици и 100 грама е разликата, която ви разрева, това са границите на живота, отвъд които болничният стъргач (за краткост наричан акушер) се определя като убиец. Нека само за момент си представим, че малката я беше присвил корема преди две седмици или че плода на любовта се беше оказал половин кило. Никой нямаше да се интересува, щеше да е просто битова случка, която не е интересна дори за регионалната преса, освен ако бащата на момичето не тръгнеше да коли момчето, естествено. Ако някоя от сега ужасените майки узнаеше все пак, щеше да коментира случая по-скоро в духа на "това дете майка няма ли, малка е още, защо не е направила аборт, докато е било време". Нашите форумни майки често и с лека ръка говорят за аборта като за начин човек да си реши проблемите и да продължи да живее по свой вкус. Точно този факт е трагедия, ако питате мен, но не за него ми е думата.

У нас от много години, не знам колко, но поне откак аз се помня, се шири убеждението, че лекарят не е човек като другите, а е длъжен да бъде нещо като светец. Някак си хората мислят, че медицинските работници се появяват отнякъде, зреят по дърветата или не знам точно как, но не са личности като другите - родени от майка си, прекарали детство и студентски години. Или по - точно, хората, без дори да обмислят специално въпроса, приемат, че личността на лекаря претърпява някаква метаморфоза: снощи е бил човек като всички, сутринта се събужда "доктор" и оттам нататък вече е друг. Е, не е друг. (Точно днес прочетох още една новина, поредната "обикновена драма", почернила още едно семейство.) Дано сега тези хора са се събудили на-сетне и са разбрали, че никаква метаморфоза няма. Ако Гошко от горния етаж е бил глезеното дете на мама, зубрач или доносник на класа, а после - понеже е зубрач и е научил наизуст всички учебници по биология и химия или понеже е на мама детето и тя, заедно с татко, му е купила приемните изпити, вземе, че получи лекарска диплома и стане д-р Георги Едикойси, той  ще си е все същия. И със сигурност още ще мрази Тони от партера, който го е набил в трети клас - с право или не. Не защитавам никого; ако има убито дете, хората, които са виновни, трябва да получат наказание, но...Трябва да получат също и справедливо отношение, докато са обвиняеми, а не осъдени. И още нещо трябва - ние самите трябва да спрем да грачим след  всеки, когото някой за нещо обвини. Ако спрем поне за малко, ще ни остане време да се вгледаме в самите себе си; дори може да успеем да се попитаме: защо става така?

Аз имам отговор. Не единствения възможен, разбира се, а само един от многото. Ние сме, които направихме това. Ние възпитахме некадърници и убийци. Нашите деца, съученици и приятели са хора без морал и чувство за отговорност.

Все още е модерно да се обвинява прехода. Не зная дали точно тези години са виновни, но със сигурност имат влияние над нас и сега. Тогава, през 90-те, твърде много хора се наслаждаваха на идеята за пълната свобода. Както те си я разбират, естествено. За някои това беше свободата да напсуват пред хора министър-председателя (не пробвайте сега, не знам дали още може), за други - свободата да работят за себе си, за трети - свободата да живеят без да вярват в нищо; без лозунги, без герои, без богове дори. Тези, последните, май бяха най - многобройни. Точно те се размножиха впоследствие и наложиха своите стандарти почти до степента на закон. Естествено, никой не направи опит да спре процеса, защото щяха да го обвинят в "комунизъм"; а това е все още най - тежката обида според много хора, граничеща с изключване от човешкия род. Стана леко и постепенно - изведнъж всеки можеше да мисли каквото иска, да вярва в какавото иска. Разбираемо е, най - широко се възползваха сектите и професионалните измамници; но не бяха само те. Мотото "не ти преча на убежденията, и ти не пречи на моите" се превърна в стандарт. Доказателство е нежеланието на толкова много родители да приемат изучаването на християнската религия в училище. Гневни майки заговориха за протести, завикаха за промиване на мозъци, което заплашвало отрочетата им. Същите тези майки по други поводи се оплакват от незаинтересуваността на учителите и безразличието на лекарите към същите безценни отрочета, говорят за етика, тропат с крака и ИЗИСКВАТ морал. А как? Откъде? За моралните норми е нужна основа, рамки, шаблон. За да си кажеш "не бива да правя това", трябва да има причина. Да вярваш, че е лошо или поне да се боиш от наказание, макар наказанието да не спира почти никого. Времето, цялата човешка история, е доказала, че за да направиш (или да не направиш) нещо, е нужна вътрешна убеденост, мотивация, както обичат да казват психолозите и любимите ми "ЕйчАр". С какво се мотивира човек, който е възпитан в духа на пълната свобода, да не прави нещо; при условие, че той има интерес да го прави? В нашия случай - как да докажем на един лекар, че човешкия живот е ценност? Откъде той да има такава убеденост, ако самото общество я няма? Хората, които сега подсмърчат по форумите и реват за смъртни присъди, са същите, които отказват да заведат децата си в църква, недай боже, на неделно училище, за да не им промият мозъка ("я ги виж тия попове какво правят"), същите, които се блъскат сутрин в автобуса, а вечер в близкия австрийски хипермаркет и мърморят "мръсни пенсионери, сега ли намерихте...а уж пари нямали, болни били. Я как се натискат". Да не забравя - тези хора са същите, чиито деца псуват учителките в училище, заплашват с насилие, включително сексуално и знаят повече за наркотиците от специалист токсиколог. Това сме все ние - няма други. Това са плодовете на свободата ни. Няма нищо друго, няма никой друг. Колкото и усърдно да се вкопчваме в първия срещнат дебил, който твърди, че други са виновни и те ще бъдат наказани публично, това е просто поредния гърч, с който опитваме да избягаме от себе си. Съжалявам, но това е! Нашите безпринципни лекари, нашите наругани родители, нашите убити-недоубити деца. Конкретният случай е, казах вече, естествен резултат. До него ни доведоха свободата, толерантността, равноправието, демокрацията - всички обикнати, но неразбрани. Пропуснахме най - важното и май няма надежда да наваксаме след него; а именно - че свободата е отговорност. Точно затова служат всички морални системи и повечето религии - да ни пазят от самите нас!

 

Коментари  

 
0 #1 Lisbet 2010-12-10 14:33
Напълно съм съгласна с теб Алиса.
Но също така това е изкуствено раздута новина.Неизвестно още колко случаи на лекарско бездушие има, имало и ще има всеки ден.Както и да е.Основната цел на цялото това нещо според мен е да отклоняват вниманието на хората с гражданска позиция от основните проблеми на управата и обществото.Сегашното правителство се справя най-успешно с това.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
0 #2 трудова медицина 2010-12-10 15:39
Всяко лошо за добро ... :-*
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
0 #3 Алиса 2010-12-10 15:50
Lisbet, права си. Колкото и грозна да е случката, тя си е момент от живота. Вълнуваме се от нея, докато в същото време хората "горе" безнаказано вършат глупост след глупост. Все пак - не усляват явно да отвлекат вниманието на всички. Твоят коментар го доказва.
Трудова медицина, това не го разбрах...
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
+2 #4 #/bin/bash 2010-12-10 21:16
Цитирам Алиса:
Трудова медицина, това не го разбрах...

Какво толкова има да му се разбира - правят си SEO хората, нямат време да четат, пускат нещо безсмислено + линка и готово... :P
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
0 #5 съхранeние клетки 2015-01-07 21:52
След толкова време все още си ги има проблемите в медицината и според мен скоро няма да изчезнат. Като че ли последните години въпреки всички промени в здравеопазването, проблемите се задълбочават все повече и повече. Статията е много добра и все още е актуална като тема и теза!
Цитиране | Докладвай на администратор
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Страната на Алиса е разположена на Joomla! Тема от RocketTheme