Българските държавници отново се направиха на по-големи католици от папата. Ако случайно някой още се съмнява, че тези, които уж би трябвало да работят за интересите на държавата, която управляват, са всъщност банда продажници, сега е времето да се избави от това заблуждение. Доказателство - тук.

Контролът върху Мрежата е една отдавнашна сладка мечта на нашите ченгета - били те в костюм или в униформа, любители на преследването на читанки или на боя над непослушни администратори на торент сайтове (щото има и послушни). И ето - тази мечта, доскоро почти неосъществима, има шанс да стане реалност с помощта на едно кротко подмазване от страна на колегите им, които се вживяват в ролята на държавни мъже. ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - "Търговско споразумение за борба с фалшифицирането") - мъгляво название с неизвестен текст. Наречете ме параноичка, но именно неясните дефиниции, както и пълната липса на такива са нещото, което окончателно може да развърже ръцете на една самозабравила се власт, подменила мечтите за демокрация с простата реалност на полицейската палка.

Може би някои от вас са обърнали внимание, че през този месец имаше период, в който част от Уикипедия не работеше, както и че в определени дни началната страница на Гугъл излизаше с черен фон и едни съобщения, които пък водеха към определен сайт, в който човек можеше да се подпише срещу проектозаконите SOPA (Stop Online Piracy Act - "спиране на онлайн пиратството") и PIPA (Protect Intellectual Property Act - "защита на интелектуалната собственост"), подготвяни в Щатите, чиято цел уж била борбата с незаконното съдържание в Мрежата. Е, Гугъл и останалите големи постигнаха своето и тази глупост се отмени, но нас се очертава да ни сполети друга глупост - съвсем същата. И не са ни виновни САЩ, комунистите (някои още обясняват с тях всички гадости на земята) или предишното правителство, не - този подарък дължим на подмазвачите, които се кичат гордо  с името "българско правителство".

Нека не забравяме и подкрепата на развитите европейски държави, които се надпреварват да ни критикуват за всичко и пред които нашите политици се набират като червей на буца, опитвайки се докажат колко добре слушкат и изпълняват техните височайши инструкции. Резултатът го виждаме всеки ден впрочем. Макар да ни управляват бивши бодигардове и (настоящи) полицаи, престъпността в страната ни расте тъй очевидно, че няма нужда да се четат статистики и бюлетини - достатъчно е да се излезе на улицата.   Едва ли е останал нормален българин, който да не е бил жертва на престъпление или опит за престъпление. Тези неща, разбира се, са без значение за покровителите на нашите държавници (изкушавам се да ги нарека направо "господарите на нашите държавници", не защото са такива, а защото нашите хора се държат като техни слуги). Всичката Мара втасала, казва народа. Понеже се приключи с уличната престъпност, с обирите и вандализма по селата и вече няма насечени на пържоли старци заради скрити пет лева, нито старици, изнасилени в пияно състояние от местни бабаити с придобит не от слънце тен, държавата ни спокойно може да се заеме и с ония гнусни персони, наречени киберпрестъпници. Кои са те - не е много ясно. Както стана дума, неясните фрази развързват ръце, а след ръцете следват и ритници, палки, бляскави акции в молове и градинки, арести за притежание на кутия ментолки и т.н. Няма смисъл да изреждам - ако тази тема ви е интересна, пуснете си новините. Сега говорим за по-фини неща, защото киберпрестъпленията са престъпления на мисълта и ръцете (заради клавиатурата де). А киберпрестъпниците, това сме ние - аз, която пиша този текст, вие, които го четете. Ако още не сме, то скоро ще бъдем, след като дори публично изказаното нехаресване на определена търговска марка може да се окаже повод за преследване и след като действията ни в Мрежата ще бъдат оценявани по критерии, за които ние не сме информирани. При такива обстоятелства е ясно, че всеки от нас може да се окаже обвиняем в момента, в който това стане необходимо за интересите на онези, които дърпат конците на марионетките в театъра, който несполучливо наречен държава. А може и не обвиняем; просто набит.

Не ми се иска да мисля дори колко пари ще бъдат похарчени за глупости, свързани с това търговско споразумение. Ясното е, че тези пари ще излязат от нашия джоб. Ще си платим и за тоягата, с която ни бият. Също както плащаме издръжката на тези, които убиват нашите бащи и баби. За пет лева...но това не е по темата.