Абонирай се на email

Въведи валиден e-mail адрес:

Доставя се от FeedBurner

Едно рамо за блога от:

Зоовет трейдинг

Две лъжици мащерка и щипка бял равнец
Автор: Алиса   
Вторник, 23 Октомври 2012г. 19:35ч.

Две лъжици мащерка и щипка бял равнец

Една статия, която писах през пролетта, привлече вниманието на ИАЛ (Изпълнителна агенция по лекарствата), представена от своя служителка, натоварена да информира обществото. Въпросната дама считаше опасенията, които изказах в текста, за безпочвени, което е обяснимо, имайки предвид факта, че писането на мнения под статията по всяка вероятност беше част от работните ѝ задължения. Аз така и не разбрах дали ИАЛ плаща на отделен служител специално за изяви в Мрежата или те са част от работата на ПР-а. Като човек с интерес към природните науки, не претендирам за компетентност в областта на обществените такива. А и колегата - блогър не пожела да внесе яснота по въпроса. Това е неин избор и аз го уважавам. Поласкана съм и от интереса ѝ към развитието на темата сега, повече от половин година по - късно. Това е и причина да отложа статията за чудесния домашен компост, която бях планирала. 

 

Привидно нещата от март досега изглеждат непроменени. Предполагам, че ИАЛ са вършили работата, която им е възложено да вършат, както и останалите институции, натоварени да бдят над нашето здраве и благоденствие. Това, което аз и колегите ми забелязахме, беше промяна в надписите на опакованите билки - намаля броя на описаните показания, като цяло насоките се промениха в посока празни приказки. Надписите по етикетите на хранителните добавки приличат на текст, съставен от внимателен адвокат, стараещ се да избегне всяка възможност за заяждане, дотолкова, че вече не казват почти нищо полезно. Някои хранителни добавки бяха публично компрометирани и впоследствие заместени от други. Някои добавки изчезнаха напълно.Независимо от това, изминалото време още веднъж извади на показ основни качества на българския манталитет. Със или без директиви, цяло лято по пазарите се продаваха пресни мурсалски чай и равнец, по сергиите съхнеха, накачени на връзки, мента, босилек и розмарин. Все още тук - там може да се намери смрадлика. Излишно е да питаме продавачите за лицензи и регистрации, те не са чували за тях. Хубавото на нашата администрация е, че е така заета с превеждане на директиви и наредби, спуснати от европейския съюз, че не ѝ остава нито време, нито желание за разходки на открито. Несъмнено това е и причината до ароматните билки да намигат закачливо бутилчици с домашна гроздова или солидни двулитрови бутилки с надписи "мерло" и "мавруд". Казват, че гроздето е с изключително качество тази година.

Две лъжици мащерка и щипка бял равнец

Администрацията в България съществува в своя собствена паралелна вселена - укрепена добре зад огледалните стъкла на модерните сгради, строени с държавни пари. Там шумът на всекидневието е заместен от друг вид шумолене - няма да казвам какво. Ароматите на живота нямат шанс в контролираната климатизирана среда. Само понякога, крайно рядко (за щастие) този подреден и сигурен свят се допира до истинския. В нашият случай, за пореден път, такъв контакт не се осъществява. Което ме връща към към националната черта, за която споменах - няма как да я формулирам по - ясно от самия народ: "Кучетата си лаят, керванът си върви". Признавам, съвсем напразно се притеснявах от европейски директиви и местни престаравания. Наистина, тук не е нито Франция, където несъгласие по някой въпрос се изразява чрез бой с полицията, нито дори Гърция, където от оспорването на правителствени решения пострадват невинни витрини. У нас такива вандалщини няма - само един негласен, тих отпор, мълчаливото решение да живеем както искаме, независимо как ни карат. Това житейско кредо е така дълбоко залегнало в бита на всеки от нас, че - както и да ни редят разните европейски и всякакви комисии, в крайна сметка определя истинския ход на събитията. Сигурна съм, че има какво да се възрази срещу подобно игнориране на всичко, което - поне на теория, би трябвало да е за добро. Аз също не винаги съм възхитена, когато се сблъскам с  автентичното нашенско твърдоглавие. За добро или за лошо, когато реши нещо, българинът се запъва като магаре на мост и тогава не помагат нито молбите, нито тоягата. Може да не е винаги прав, но съгласете се, че ако някой, който в живота си не е виждал нива и не знае от кое дърво се берат картофите и кога се изкопават пъпешите преди да стигнат до магазина, ако човек с подобни познания се опита да учи на ум и разум селскостопански производител, няма как да се радва на респект и послушание. Европейският съюз от години се показва като сбирщина бюрократи, обединени от идеята за апетитни командировки до Брюксел. В това отношение българските бюрократи са отдавна истински европейци - и като апетити, и като некомпетентност - дори още от времето на епидемията от луда крава и свързаните с нея санитарни мерки, когато наредбите бяха налагани буквално без никаква мисъл и преведени по - нескопосно от гугъл транслейт. Така че - няма опасност да ни лишат от безценните ни китки. Също както не се очертава да останем без домашна ракия и чист пчелен мед. Докато институциите мъдруват и фабрикуват тонове текст, нашият народ пие чай, отглежда грозде и храни децата си с домашно подквасено мляко; с две думи - упорито се придържа към опорните точки на познатия му свят. Дали усилията да се промени, да бъде унифициран и обезличен по подобие на други нации, почти изгубили идентичност, ще завършат с успех - това не се наемам да отгатна. Опитите засега продължават.

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Страната на Алиса е разположена на Joomla! Тема от RocketTheme