Абонирай се на email

Въведи валиден e-mail адрес:

Доставя се от FeedBurner

Едно рамо за блога от:

Зоовет трейдинг

Национални културни особености
Автор: Алиса   
Сряда, 01 Май 2013г. 11:03ч.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Има една тенденция в българското общество напоследък - и в интернет, и в общуването на живо. Независимо от въпросите на кризата и истерията около предстоящите избори, независимо от чудесните пролетни празници и идващото лято, тя стои на дневен ред в думите и мислите на хората - върви като червена нишка през живота ни и започвам да се убеждавам, че наистина заема съществена част от разговорите и времето на хората. Не става дума циганския въпрос, нито за омръзналия рефрен "колко е хубаво в чужбина - колко е зле в България". Говоря за пари; парите, които имаме, които нямаме и за които мечтаем. На всички е известно, че у нас липсва истинска средна класа. Това, което съществува тук под това наименование е всъщност група хора, които работят много, плащат сериозни суми за осигуровки и данъци и притежават някои скромни материални придобивки. За съжаление сякаш именно тази част от обществото е предмет на вечно обсъждане от страна на т.нар. "обикновени хора" и - защо да не го кажем направо - предмет на оплюване и омраза от страна на същите.

Срамно ли е да си богат в България? Преди всичко, понятието "богатство" има твърде много измерения и далеч не се изчерпва с притежанието на няколко коли, между които Ферари и джип. Всъщност хората с подобна собственост са твърде малко и не за тях се отнася тази тема. Кръгът на "много богатите" се състои от личности, които се движат в други среди и са практически невидими за повечето хора. Става дума за тези, които срещаме всеки ден - на улицата, в магазина или в кафето. Те не са милионери, а са едни от нас, живеят в нашите блокове (често панелни),  учили сме в едни и същи квартални училища и родителите им също като нашите са хора от времето на соца. Кое тогава ги прави така "различни", така отделни от "обикновените" хора? Дали това, че не охкат мъченически, докато си плащат тока, дали странното виждане, че пари се изкарват с труд, а държавата не е длъжна да се грижи за тях доживот или убеждението, че Лидл не е раят на земята и успешното пазаруване не се изчерпва с изкупуването на всички видове промоции от брошурата? Присъствала съм на грозни сцени на завист и безпричинни обиди. Една от тях се разви в квартален магазин за хранителни стоки.

Късен следобед. Опашка. Господин на средна възраст пазарува. Няколко бутилки вносна бира, парче луканка и кутия сладкиши от най - скъпите (последните избира дълго, четейки подробно съдържанието на всички етикети, явно търсейки продукт с нормални съставки и лишен от химически красоти). Получава се сметка от порядъка на 20- 25 лева. Продавачката предлага да опакова сладкото отделно, за да е по - лесно за носене. Ропот от опашката.

Възрастен мъж се обажда: "Стига му се подмазва на тоя, колко време ще те чакаме! Аз съм ти редовен клиент и на мен допълнителна торбичка не ми даваш, ама тоя нали има пари..." Секунди студено мълчание. Обажда се жена, облечена в размъкнат анцуг и с видимо запуснат вид: "И откъде има толкова пари? Няма ли кой да ги оправи тия мошеници?" "Богаташът" с многото пари и двайсетлевовата сметка плаща и си тръгва; ред е на възрастния мъж. "Редовният клиент" си купува двулитрова бутилка безалкохолно за 70 стотинки. Толкова. Не получава торбички и излиза с недоволен вид. Няма да коментирам покупките на всички от опашката, а само ще спомена солидарният дух на възмущение, който витаеше в разговорите през зъби, докато не бе нарушен от втурването на няколко шумни дечурлига, посветени на сериозната задача да избират сладолед.

Времето на новогодишните празници. Часът е около обяд. Нормално изглеждащ мъж пазарува в кварталното магазинче за алкохол и цигари. Бутилка скоч - не от най - рекламираните, просто вносно уиски за 16 - 17 лева, пакетче кашу и още едно с шам фъстък, шоколад и бутилка Кока кола. Сметка - около 30 лева. Мъжът плаща с едра банкнота. Пенсионерка зад него се обажда на висок глас: "Не го е срам, хората няма какво да ядат - той уиски шъ ми пий!" Неволно поглеждам какво държи в ръце. Два пакета чипс, две сокчета, запечатани в пластмасови чашки и няколко лъскави пакета снакс - все храни за шампиони. Боклуци на стойност общо към пет лева, сред които няма нищо, напомнящо истинска храна или поне истинско лакомство. Купуваше ги за внуците си, разбира се, освен ако младите пенсионери вече не са се пристрастили към снакса с играчки. Тази жена, която без притеснение обсъждаше избора на другите, похарчи за отровни сурогати сума, с която можеше да приготви вечеря за едно семейство; при това оплаквайки се от собственото си безпаричие и кражбите на другите.

Мисля, че няма нужда от повече примери - ако се интересувате, просто се огледайте; това се случва всеки ден и навсякъде. Всеки, осмелил се да потърси стока, която не е най -евтината, всеки, който пазарува за повече от десет лева накуп, особено ако го прави по - често от веднъж месечно, се превръща в обект на подобни реплики и въпроси. Мисля си, че скандалът с подслушванията не е нищо особено за нашата държава, а просто проява на една национална черта - желанието непременно да си напъхаш носа в канчето на човека до теб; да подушиш - що за манджа има там, колко ли струва и ако е по - хубава от твоята, какво по дяволите е откраднал тоя, за да яде нещо по - вкусно от теб? Което ме връща на въпроса срамно ли е да се богат в България?

Наскоро четох в един форум дискусия по въпроса измерва ли се успеха в пари. Направи ми впечатление, че един от потребителите бе наречен материалист и и почти упрекнат заради виждането си, че истински успех в живота е само този, който е съпътстван с материален израз. Уви, застъпеното от други потребители твърдение, че може да си ценен и успял в професията или да вършиш нещо за удоволствие, но без особено високо заплащане никак не съответства на сценките и диалозите в реалния живот. Доколкото се простират детските ми спомени от соца, дори тогава хората предпочитаха премиалните пред снимка на таблото на ударниците и похвалите на профсъюзното събрание. Чудя се дали разминаването между дела и думи не е тежко наследство от ония времена, когато хората говореха, че работят за народа и за партията, а всъщност всякак се стараеха да получат допълнителни пари, включително и чрез кражба. Дали воплите на по - възрастните не идват тъкмо от тази нагласа, от спомена за техните собствени кражби от работните им места и оттам - твърдото убеждение, че всеки, който има нещичко допълнително над общото ниво, е непременно мошеник? Не е ли просто колегиална завист на проваления крадец към успелия такъв?

Моя колежка е убедена, че всеки, който не е емигрант и има доход над средната заплата в града, е завършен измамник. Ако има фирма и осигурява работа на някого - то той краде труда на своите служители. Ако пък си изкарва парите сам - значи е мафиот. Толкова. Светът в черно и бяло. Работодателите са дяволи, работниците - светци. Не ми се говори за ореолите на тези светци сега, защото там е събрана доста мътилка и на нея ще се спра отделно някой път. Просто се чудех - колко от хората, които срещам на работа, на улицата, в автобуса, окачествяват като престъпник всеки, който не се вписва в техните житейски представи - притежание на панелка, кола на старо, евтина почивка в Турция през лятото (демонстрирана с поне стотина снимки във Фейсбук) и пазаруване на разпродажба от мола като връх на лукса. Чудя се колко ли завист и студена омраза се крият зад тези хиляди пица, които разговарят, работят, пътуват. И както се чудя, ме полазват тръпки. Сигурно има причина отчуждението и самотата да са основен проблем на едно модерно общество; дори сякаш понякога са за предпочитане.

 

 

Коментари  

 
0 #1 мама 2013-05-22 07:16
Мога да се опитам да поправя една малка житейска неправда, убеждавайки колежката ти, че не е съвсем права. Стига да не прилича на крокодил и не е много над 40 - кила и години. :-)
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
0 #2 Ранни записвания 2014-02-20 20:17
Не знам дали да се смея или какво на тези случки,които пишете за покупката и това, че е искала да опакова в друго пликче за да не се смачка.Уви има хора които без да имат важна работа все бърза и бързат да се приберат вкъщи и не могат да изчакат още няколко секунди докато им дойде реда.Все пак те трябва да осъзнаят и да разберат, че има и други хора и че не са единствените на света и няма как само на тях да им се обръща внимание.Статията ви е страхотна и самият блог винаги е пълен с интересни теми които са от нашето ежедневие.Че си имаме някои културни особености е така, но айде да не гледаме само отрицателните си страни.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
0 #3 Ранни записвания поч 2014-04-01 10:12
Благодаря ви за тази страхотна статия и се радвам че ни пишете.Дано и за на пред да го правите.Уви живота е доста сложен и по скоро ние самите хората го правим да бъде такъв.Като постоянно измисляме някакво проблеми или говорим лъжи и по този начин нараняваме някого.Не знам дали парите са мерило за успех, по скоро ако един човек е истински щастливи и доволен от живота за мен това е истински успелият човек, а дали получава месечно милиони, или няколко стотин няма значение.
Цитиране | Докладвай на администратор
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Страната на Алиса е разположена на Joomla! Тема от RocketTheme