От няколко години упорито ни се натрапва идеята за вида пшеница, наречена лимец - много стар, наистина древен, като за него се говори не просто като за храна, а едва ли не като за панацея, способна да храни и лекува едновременно. Особено тези, които го отглеждат и продават, приписват на лимеца почти магически свойства. Интернет ни залива със снимки на млади хубавици в носии, които стискат сърп или житен клас и се хилят в обектива с леко дебилно изражение. За щастие има хора, които не приемат безкритично всяка суровина, с която медиите се опитват да напълнят главите ни в насипно състояние. Мои приятели си направиха труда да извършат неголямо проучване. Всъщност не беше необходимо кой знае какво усилие, за да излязат наяве някои нелицеприятни факти за прехваленото "древно жито". Ще се спра само на тези, които смятам, че имат най-важна практическа стойност.

Ако сте се опитвали да замесите и изпечете хляб от лимец вкъщи, но се е получило голямо нищо - спокойно! Причината не е във вас, а в лимеца. Просто трябва да знаете, че той няма свойствата на съвременната пшеница - хлябът не става мек и еластичен, а ронлив и с груба текстура; при това са нужни много повече усилия и умение, за да стане изобщо хляб. Това ни води до първия факт: брашното от лимец е с ужасни кулинарни свойства. Причината - липса на глутен. На това място противниците на глутена пърхат радостно, но повод за радост няма. Глутенът е сложно вещество, в чийто състав влиза белтък, наречен глиадин. Именно глиадинът е причина за т.нар. глутенова непоносимост; а лимецът съдържа именно глиадин. Факт - хората с глутенова алергия и целиакия не понасят лимец точно толкова, колкото и всяко друго жито.

Известно е, че производството на хляб е една от най-древните професии. Още от възникването му, хлебарите са търсили нови и нови начини да правят все по-вкусен и качествен хляб. Така постепенно през вековете лимецът е отпаднал като култура не за друго, а поради липса на интерес - след като никой не го е търсил, никой не го е произвеждал. Разбира се, не може да не сте чели патетичната версия, че лимецът - това е древното жито на траките, така че консумацията му, видите ли, ни връща към техния бит и едва ли не ни приобщава към техните религиозни мистерии. Понеже сега езичеството е на мода, това продава. Макар, че всеки, който поназнайва дори мъничко за живота на древните тракийски племена ще ви каже, че голяма кана домашно вино ще ви помогне да пресъздадете битието им както нищо друго. Да, траките са консумирали лимец. Просто са били толкова мързеливи, че са предпочитали да поожънат набързо малко диво жито, отколкото да се занимават със селекция и отглеждане на истинска реколта. Така остава повече време за пиене, нали?

В интерес на истината нелош вкус има самото зърно. Лимецът е с плътен вкус и аромат на ядки, което го прави подходящ за плънки на пълнени животни и зеленчуци, които традиционно правим с ориз.

Почитателите на лимеца и особено тези, които го промотират като забравено природно чудо упорито твърдят, че растението лимец е с еднакъв състав, независимо върху какви почви се отглежда. Отчитайки, че модерните сортове пшеница неизбежно се третират с различни препарати, те сочат лимеца като екологично чиста алтернатива на простичкото жито. Истината е малко по-друга. Лимецът усвоява вещества от почвата също като останалите растения - нещо повече - лимецът лесно и с охота поема тежки метали и радиоактивни елементи, ако ги има там, където расте. Това негово свойство се използва и до днес в Украйна - след аварията в Чернобил в заразените региони се отглежда лимец. Украинците, естествено, не го ядат. Обаче го продават. Можете ли да се сетите на кого? Да, да, на български фирми.

Последното твърдение се отхвърля често и с възмущение от българските производители на лимец и от хвалителите на неговите здравословни качества. Версията минава единствено пред хора, които чисто и просто искат да бъдат заблудени. Ако не вярвате, просто потърсете данни за това с по колко декара лимец разполагат големите и известни производители на лимец у нас - тези, чиито имена четете по опаковките. Истината е, че става дума за смешно малки площи в сравнение с количествата лимец, който се пакетира и пуска на пазара като български.

Свойството на лимеца като филтър за отрови впрочем е познато не само на украинците. Наши производители също са пращали в специализирана лаборатория проби от растения, отгледани върху замърсени почви. Нито един от тях не е публикувал резултатите. Защо ли?

П.П. Моля, не оставайте с погрешно впечатление - това на снимката е обикновен домашен пшеничен хляб. Просто, докато аз пиша за вас, за мен работи моята хлебопекарна.