Абонирай се на email

Въведи валиден e-mail адрес:

Доставя се от FeedBurner

Едно рамо за блога от:

Зоовет трейдинг

Хайде на тревата!
Автор: Алиса   
Четвъртък, 22 Октомври 2009г. 22:15ч.

Marijuana
Признавам, че не съм обществено активен човек и определено предпочитам разходката в парка пред събирането на подписи за поредната кауза. За съжаление, изглежда живеем на място, където не е възможно дори да прочетеш прогнозата за времето без периферното ти зрение да улови поредната простотия. В конкретния случай дразнител се оказа тази статия. Нищо особено на пръв поглед, но точно дребните неща са тези, от които започват едрите. Разбира се, всички сме наясно, че наркоманията представлява проблем, наясно сме, че засяга предимно хората в "тийн"-възраст. Съчувствам на родителите на тези деца, но е някак нечестно да се отправят подобни искания. Разбирам, че за тях самите нещата са "на живот и смърт" и все пак...

Каквото и да си говорим, става дума за пари. Тази стара сентенция се оказва наистина приложима в почти всички случаи. Нова клинична пътека означава именно това - още пари. Не смятам да критикувам тези, които са правили бюджета и са разпределяли парите за здравеопазване, критики те получават в изобилие. Не смятам да повдигам въпроса и за измислените диагнози, с които се точат пари и болни от настинка се лекуват за пневмония. Отделна тема е и доколко въобще са достатъчни съществуващите клинични пътеки, в чийто списък наистина липсват определени заболявания; някои от тях вродени. Понеже искането за пари, за което си говорим идва от страна на родители, ще дам пример, свързан именно с майчинството и децата. Наскоро в интернет пространството се появи историята на една българска жена, която иска да роди детето си, въпреки че страда от проблем, който статистиката определя като рядък. Не помня името и, но прочетох, че състоянието на жената е свързано с необичайно прорастване на тъкан от плацентата към други органи, което води до изключително висок риск, както за бебето, така и за майката. Доколкото помня, ставаше дума, че у нас клинична пътека за подобно състояние не е предвидена. Жената събираше средства за лечение в чужбина.

Сега се сещам за още един случай (толкова много са хората, които търсят помощ, че можем да изброяваме дълго). Беше разказ за човек, който вече е оздравял, преживявайки лечение в чужбина, каквото у нас -каква изненада!- не се предвиждало. Диагностицирайки тумор на окото му, лекарите препоръчали -кой да се сети?- изваждане на окото. За незапознатите уточнявам, че това се нарича "радикално" лечение. Е, в случая наистина са се проявили като крайни радикали, опитвайки се да перифразират една известна констатация от не съвсем далечното минало, преправяйки я на нещо като "има око - има проблем, няма око - няма проблем." За тяхно съжаление човекът държал на органите си и потърсил помощ в друга държава, откъдето се и завърнал след месеци, излекуван и с две очи.

Това са само два примера, а хората, събиращи средства за лечение в чужбина са хиляди. Трансплантации, сложни рехабилитации, третиране с нерегистрирани у нас препарати...има толкова случаи, за които клинични пътеки няма. Е, питам, не е ли по-добре да се предвиди нещичко поне за някои от тях? Поне за тези, за които е възможно да се използва наличната база. За да стане ясно какво имам предвид ще цитирам извадка от статията, публикувана в Dir.bg:
"В обръщение до депутатите те настояват за въвеждането на отделна клинична пътека за лечение на наркозависимости, като провеждането им да става в специализирани клиники, а не както досега в отделенията към психиатричните болници."
Не е ли сладко? "Не искаме да се лекуваме с алкохолиците и лудите, искаме си болници само за нас!" А химична лаборатория към нея дали няма да поискат? С пакетажно цехче за удобство? И везничка във всяка стая може би. Типично за наркоманите е да се изживяват като специални, но факта, че и техните майки ги приемат така е вече обезспокояващ. Може би е време да се запитаме от какви семейства всъщност проихождат наркозависимите деца. Не става дума за циганчетата, които дишат лепило, налягали по тротоарите, не. Говоря за децата, които са избрали дрогата, защото е интересна, защото скучаят и защото...да си го кажем, са им били много джобните. Дете, което ходи с два лева на училище няма как да си купува дрога, поне не редовно. Сега, разбира се, могат да се включат всякакви защитници на друсането и друсачите, които да сравнят цените на всички видове дрога, достъпна у нас, да обяснят как всеки може да задели за тревичка и как последната не е вредна изобщо и няма защо да се шуми около нея. Не зная как става, но всеки въпрос, който се повдига около наркоманиите завършва с подобни излияния. Аз не съм съгласна с тях, но не за това става дума. Зависимостите към различни вещества се лекуват от специалисти психиатри, тия неща не ги решаваме аз, вие или някой депресиран тревоман. Трябва ли да приемем, че лечението на последния е по-важно от лечението на дете с диабет или на жена с безплодие? Трябва ли държавата да отдели от и без това оскъдните средства за финансиране на проекти, програми, центрове, насочени към личности, чиято първа работа след излизането им навън ще е да се надрусат? Докато самозабравилите се майки поставят тези абсурдни искания, хиляди онкоболни гаснат тихо вкъщи или в мизерните болнични стаи, без да получат и половината от грижите, от които се нуждаят. Виновни ли са теза нещо? Избрали ли са тази съдба?
За тези, които са ме изтърпели чак до тези редове ще цитирам още един момент от т. нар. предложение:
"Държавата да се ангажира със създаване на действаща програма за заетост на лекуващите се. Освен това те да се ползват със защита на работното си място, подобно на онкоболните или психичноболните".
Дотук я докарахме! Нека има програми за заетост, но останалото е вече нахалство! Нека си представим една ситуация: Галя и Валя работят една и съща работа, като от резултатите зависи размера на техните заплати. Галя идва често в не дотам адекватно състояние, поради което Валя върши и част от нейната работа. Понеже икономиката е в криза (всъщност цялата държава е, и не от вчера), началството решава да съкрати една от двете. Когато нещата се решават без външен натиск обичайното развитие на събитията би било - Галя отива на трудовата борса, Валя получава увеличение на заплатата и се труди за двама, което всъщност си е правила и досега. Ако разтревожените мамчета постигнат своето, нещата ще са леко променени - Валя ще отиде на борсата, защото НЕ Е наркоманка, Галя ще продължи да блуждае в работно време, а някой друг ще поеме нейната работа. Не съм икономист, но тази история ми се струва неприемлива, дори и да пренебрегнем човешкия елемент. Не трябва ли да пазим именно хората, които могат нещо, не са ли те потенциала на всяка държава, надеждата за оцеляване на обрулената ни нация?
За съжаление това не е всичко. Имах неблагоразумието да надникна в коментарите под статията и там попаднах на ето това:
"(22.10.2009 г. | 14:56ч.) Така, първо тея майки да се научат що е то леки наркотици и що е то опиати и стимуланти. След това, могат да претендират за познания по зависимостите. Друго нещо - зависимостта освен недостатъчна осведоменост е и личен избор! Наркоман, на който му харесва този начин на живот и всичките пари на света, и най-експертните комуни и лечения не могат да го спасят. Факт! По-скоро нека раздават наркотици с рецепта от аптеките, така хората ще разберат, че това е болестно състояние, а не забранения екстаз. И още нещо - марихуаната не води до зависимости, а е входна врата към наркотиците, колкото е и тютюна и алкохола. Трябва повече осведоменост на майките, а не като едно време да лобират за пълна забрана на всякакви наркотици и всякакви количества, като опропастиха бъдещето на хиляди млади хора хванати с 1 цигара с марихуана."
Е това е! Обадиха се и самите "зависими"! При това не как да е, а "компетентно". Бързат да поправят, обяснят, разкритикуват... и разбира се, никога, за нищо на света не пропускат да обяснят какво прекрасно нещо е марихуаната. Тези ли хора ще се лекуват? Те по-скоро ще водят семинар на тема "Тревата ме направи нов човек".
Нека не бъда разбрана погрешно. Хубаво е, че живеем в държава, където може да се изказва мнение свободно. И все пак - изказването от по-горе някак ме смущава. Това е мнението на много хора, на цели среди, на поколения може би. Някои от тези хора са вече възрастни, някои от тях може би правят закони, наредби... Бихте ли искали да зависите от някой, който пък е зависим от дрогата? Няма ли да значи това, че всички ни управлява именно дрогата? Е, натам всъщност отиват нещата.

За тези, чието търпение още не се е изчерпало, ще припомня една стара пословица - подадеш му пръст, а то ти отхапе ръката. Ако ще подавате пръсти на наркоман, по - добре те да са облечени в ръкавица; и пак е нужно внимание.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Страната на Алиса е разположена на Joomla! Тема от RocketTheme