Абонирай се на email

Въведи валиден e-mail адрес:

Доставя се от FeedBurner

Едно рамо за блога от:

Зоовет трейдинг

Генерал след генерал..."Into Glory Ride"
Автор: Алиса   
Понеделник, 14 Ноември 2016г. 16:45ч.

Всички, които ме четат знаят, че не пиша особено често за политика. Впрочем още по-рядко ходя на избори. Все пак вчера се оказа специален ден; даже някои го сравниха с 10.11.1989г. Други пък си припомниха комсомолския патос от младините и съчиниха чаровни римички от типа "Напред във боя, генерале наш" (само че този път се отнасяха за друг генерал - не този, "достолепния", с неговата "небесна лъчезария", когото преди години възпя една русенска поетеса). И само дето този път мнозинството не хихика под мустак, а одобрително клати глава. Въобще, някакси атмосферата наистина наподобява онова отпреди 27 години - изглежда българският народ е обречен да пази винаги илюзиите от младостта и да ги изтупва от прахоляка щом прецени, че някой е достоен за тях. Де да можеше сега да ни види отнякъде Щастливеца - да разбере що наистина значи "народът ликува". Вярно, ликува главно в интернет, но такава е неизбежността на прогреса. Колкото до мен - целият задъхан ентусиазъм как Голямата промяна е пред прага ни, как сега вече всичко ще бъде прекрасно, ми идва в повече. Не съм фен на ГЕРБ, не харесвам и бивши комсомолци (и комсомолки), прегърнали по-нови (и по-доходни) идеали, но имам и един друг недостатък - изтръпвам, когато личност с военно звание се докопа до власт. Носът ми е капризен и безпогрешно надушва мириса на кубинки, дори ако отдавна са заменени с италиански обувки. За съжаление и зрението ми е добро и върху откритото честно чело на така желания от сънародниците ми човек на промяната, разпознавам ясно незаличима следа от фуражка; и това ми стига.
Пишейки този текст сега, се чувствам като досадна муха, която се дави в сиропа на народното задоволство, още повече, че не обичам и захар. Затова ми се повдига, докато чета коментарите в интернет как сега нещата в България ще тръгнат според надеждите на уважаемия гласоподавател. Иска ми се да питам - ама вие...сериозно ли?
Впрочем и да се пита няма смисъл, защото най-отчаяните фенове на славния Радев говорят и мислят по шаблона "който не е с нас, е против нас". Иначе не би се намерил кой да изчука на клавиатурата си думички, достойни за някогашен пионерски празник: Радев - "български офицер от ВВС,...сам, на хиляди метри височина, в сложни маневри, отработвайки поредния въздушен бой...е летял над България...за да я има Родината". Цитирам със съкращения с оглед доброто храносмилане на читателите си.
Какво пък - глас народен, глас Божи! Честито, генерал Радев! Остава ми само да попитам още нещо - съвсем, съвсем мъничко нещо, което не дава мира на любопитството ми. Има толкова песни за победа и слава. Защо бъдещата ни първа дама избра точно "Короната и пръстена" за своя поздрав? Няма съмнение, че Manowar е точната група за случая, но като се имат предвид настроенията в обществото, не беше ли по-подходяща..."Defender" например? "Courage"? А може би е време да си затварям голямата уста, защото можеше и да е "King Of Kings", нали?

П.П.За протокола - ходих да гласувам; избрах нулевото решение, също както още малко на брой трезвомислещи хора.

Думичките с курсив са цитати. Първите са от творбата "Премиер, избран от народа" на поетесата Венета Бакалова. Другите  са извадка от коментар на читател в сайта dir.bg.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Страната на Алиса е разположена на Joomla! Тема от RocketTheme