Абонирай се на email

Въведи валиден e-mail адрес:

Доставя се от FeedBurner

Едно рамо за блога от:

Зоовет трейдинг

Кефир и кефирено сирене
Автор: Алиса   
Четвъртък, 24 Април 2014г. 16:43ч.
Отдавна имах намерение да споделя как приготвям сирене от кефир, но минаха наистина години, докато намеря време за това. Въпреки моето несериозно отношение виждам, че темата не е забравена. Затова се извинявам на всички, които не са дочакали тази статия. Извинявам се за забавянето персонално и на един блогър и чудесен човек - Лара, която ми писа тези дни. Най-напред искам да отговоря именно на нея. Лара, кефирът се проточва, когато нещо в условията на съхранение на гъбата не е наред - може би е държана дълго извън мляко, извън хладилник или дълго време е стояла в готов кефир. Разбира се, може да има и друга причина. Това "проточване" на готовия продукт е типично за нарушената микробна асоциация. Човекът, който ми даде първата кефирна гъба се оплакваше именно от това и твърдеше, че кефирът е гаден и му докарва стомашно разстройство. Всички, които са приготвяли кефир и са споделяли опита си в Страната на Алиса знаят, че това далеч не е така. Вярно, че той съхраняваше кефирната гъба в течна растителна сметана...както и да е. Ако кефирът се точи и е с променен вкус, просто направете няколко бързи препасирания на кефирната гъба - слагайте я в ново мляко всеки ден; нека температурата е 28-30 градуса (ако трябва - сложете млякото на водна баня). След няколко дни полученият кефир ще добие нармалните се качества. Млякото, ферментирало през тези дни може да предложите на домашните си любимци - и кучета, и котки го обичат много и няма да се сърдят, че не е най-добрия кефир. Спокойно можете да давате излишен или некачествен кефир на кучета и котки от всякакви възрасти - от млади до най-възрастни (моята кучка и досега вдига носа, когато вадя гъбата от млякото).
Сиренето, което се получава от кефир е меко сирене от типа на италианската моцарела, но с пробиотичните качества на твърдите сирена. Това, което съм приготвяла аз е с четири литра мляко. Необходим ви е много силен кефир - такъв, в който протича вече и алкохолна ферментация. Ще познаете, че това се случва, когато видите мехурчета в кефира и той изглежда като газиран - това е въглероден двуокис, отделян от жизнената дейност на дрождите в микробната асоциация. Може да приготвите всичкия кефир в един ден, а може и на части, защото само една гъба трудно ще ферментира повече от литър мляко наведнъж. Така аз приготвям по литър кефир в продължение на четири дни, като го събирам на едно място - желателно е да не е метален съд (знаете, металните йони пречат на ферментацията). Подходящ е съд от пластмаса за хранителни цели, стъклен или керамичен. Кефирът се държи на стайна температура, за да продължи ферментацията. Готов е, когато видите, че кефирът се разслоява на твърда част с бял цвят и течна полупрозрачна (цвик). Щом разполагате с желаното количество е време да го отцедите.
Още...
 
Национални културни особености
Автор: Алиса   
Сряда, 01 Май 2013г. 11:03ч.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Има една тенденция в българското общество напоследък - и в интернет, и в общуването на живо. Независимо от въпросите на кризата и истерията около предстоящите избори, независимо от чудесните пролетни празници и идващото лято, тя стои на дневен ред в думите и мислите на хората - върви като червена нишка през живота ни и започвам да се убеждавам, че наистина заема съществена част от разговорите и времето на хората. Не става дума циганския въпрос, нито за омръзналия рефрен "колко е хубаво в чужбина - колко е зле в България". Говоря за пари; парите, които имаме, които нямаме и за които мечтаем. На всички е известно, че у нас липсва истинска средна класа. Това, което съществува тук под това наименование е всъщност група хора, които работят много, плащат сериозни суми за осигуровки и данъци и притежават някои скромни материални придобивки. За съжаление сякаш именно тази част от обществото е предмет на вечно обсъждане от страна на т.нар. "обикновени хора" и - защо да не го кажем направо - предмет на оплюване и омраза от страна на същите.

Срамно ли е да си богат в България? Преди всичко, понятието "богатство" има твърде много измерения и далеч не се изчерпва с притежанието на няколко коли, между които Ферари и джип. Всъщност хората с подобна собственост са твърде малко и не за тях се отнася тази тема. Кръгът на "много богатите" се състои от личности, които се движат в други среди и са практически невидими за повечето хора. Става дума за тези, които срещаме всеки ден - на улицата, в магазина или в кафето. Те не са милионери, а са едни от нас, живеят в нашите блокове (често панелни),  учили сме в едни и същи квартални училища и родителите им също като нашите са хора от времето на соца. Кое тогава ги прави така "различни", така отделни от "обикновените" хора? Дали това, че не охкат мъченически, докато си плащат тока, дали странното виждане, че пари се изкарват с труд, а държавата не е длъжна да се грижи за тях доживот или убеждението, че Лидл не е раят на земята и успешното пазаруване не се изчерпва с изкупуването на всички видове промоции от брошурата? Присъствала съм на грозни сцени на завист и безпричинни обиди. Една от тях се разви в квартален магазин за хранителни стоки.

Късен следобед. Опашка. Господин на средна възраст пазарува. Няколко бутилки вносна бира, парче луканка и кутия сладкиши от най - скъпите (последните избира дълго, четейки подробно съдържанието на всички етикети, явно търсейки продукт с нормални съставки и лишен от химически красоти). Получава се сметка от порядъка на 20- 25 лева. Продавачката предлага да опакова сладкото отделно, за да е по - лесно за носене. Ропот от опашката.

Още...
 
Две лъжици мащерка и щипка бял равнец
Автор: Алиса   
Вторник, 23 Октомври 2012г. 19:35ч.

Две лъжици мащерка и щипка бял равнец

Една статия, която писах през пролетта, привлече вниманието на ИАЛ (Изпълнителна агенция по лекарствата), представена от своя служителка, натоварена да информира обществото. Въпросната дама считаше опасенията, които изказах в текста, за безпочвени, което е обяснимо, имайки предвид факта, че писането на мнения под статията по всяка вероятност беше част от работните ѝ задължения. Аз така и не разбрах дали ИАЛ плаща на отделен служител специално за изяви в Мрежата или те са част от работата на ПР-а. Като човек с интерес към природните науки, не претендирам за компетентност в областта на обществените такива. А и колегата - блогър не пожела да внесе яснота по въпроса. Това е неин избор и аз го уважавам. Поласкана съм и от интереса ѝ към развитието на темата сега, повече от половин година по - късно. Това е и причина да отложа статията за чудесния домашен компост, която бях планирала. 

Още...
 
Бърсачите на задници и съдбата
Автор: Алиса   
Неделя, 16 Септември 2012г. 23:16ч.

Тези дни ми се случи да срещна случайно една особа, която бегло познавам, тъй като пазаруваме в един и същ магазин. Повяхнала жена над 45, с дъщеря, която, макар да личи, че е доста по-млада от нея, би могла да бъде сбъркана с нейна малка сестра заради вялата ѝ, лишена от всякакъв живец, външност. Двете се отбиха в магазина за доста време и докато аз избирах покупките си, неволно станах свидетел на разговора им с жената, която продава там. Последната ги познаваше добре и явно имаше към тях дружелюбно отношение, примесено с доза съчувствие. Тя знаеше, че дъщерята страда от нелечимо генетично заболяване, знаеше за финансовите затруднения, които имаха през последната година и се опитваше да поддържа ведър приятелски тон.

Още...
 
Осакатена нация
Автор: Алиса   
Неделя, 09 Септември 2012г. 15:48ч.

Има един ден, който ние, "децата на прехода", не можем да пропуснем неотбелязан. Един преврат бележи част от детството ни, друг - живота ни на самостоятелни хора. Девети септември е за нас граница - един предел, след който светът край нас е вече друг, макар и със същите хора. През детството ни е бил празник, все едно какво е значел - беше ден, в който мама и татко си бяха вкъщи и дори обядът беше празничен - не само, защото имаше кюфтета, а защото бяхме заедно всички, цял ден. В следващите години това беше ден на всенародно плюене и припомняне на история в най - черни краски. Честно казано, и двете неща минаваха почти незабелязани край мен. Хората, с които съм говорила по този въпрос, споделят същото. Какво е казвала Партията за празника Девети септември, какво са казвали следващите управляващи - де факто преки наследници на предишния режим - понякога посредством роднински връзки, понякога като колеги, завършили една и съща партийна школа, градили кариера чрез едни и същи средства - ето тези неща никога не са имали значение за нормалния, здрав, истински българин, които всички представители на всички режими наричат снизходително "обикновен човек". Обикновеният човек е този, който не се интересува кой точно го управлява, защото знае, че така или иначе, той е девета дупка на кавала. Девети септември е дата с променливо значение само по отношение на манифестациите и предаванията по телевизията. Дали е революция или преврат, все тая - животът продължава. Така поне ни се струва на нас - живелите в две епохи, наричани "деца на прехода".

За съжаление нещата не са толкова прости. Фактът, че оцеляхме, получихме образование, създадохме свой живот, изглежда оптимистичен. Дълбоко под него, обаче, стоят други истини, спотайват се и дебнат като скрита гангрена, като цирей под привидно почти здрава кожа. Имало е хора преди нас - такива, които са живели преди и след девети септември. Те също са преживели преход през своето време. Някои са го понесли като необходима зло, други са опитали да се борят с него. Едни са успели, други са се слели с времето; превърнали са се в безименна и безропотна тълпа. И едните и другите, обаче, са платили цената за своето превъплъщение, всеки от нас е белязан от времената , в които е живял. Тези белези ние ще носим цял живот - невидими при някои от нас, зарастващи бавно и мъчително; явни при други - всички политици в т. нар. "посттоталитарна епоха" носят своите открито - някои не се срамуват от тях, а други се опитват да ги крият, мажейки ги с плътен слой от помадата на демагогията. Уви, напразно. Като белег от изгаряне, старото избива отново и отново под пластовете грим и напомня за това, което е било и за времето, което е създало тези хора. Никой не прави изключение - нито предишното ни правителство, нито сегашното.

Още...
 
Павлинкини неволи
Автор: Алиса   
Събота, 07 Юли 2012г. 14:52ч.

От вчера България вече се занимава не само с обиколките по магистрали и пожари на Н.В. Свети-знаете-кой , но и с една най - обикновена градска случка в един най - обикновен квартал на Пловдив. Такава е съдбата на обикновените неща, когато в тях участват личности от властта - неизбежно попадат в новините; дори, когато става дума за заместник - кмет на затънтения район "Южен", който пловдивчани наричат не съвсем по български "Кичук Париж". Възможно е значение да има и факта, че това не е първата недотам хубава проява на г-жа Павлинка Кацарова. Около нейното име в Пловдив определено не кръжи ореол. Познатите ми в този иначе приятен град имат за нея точно определено мнение, което от желание да запазя приличие, няма да цитирам. Ще спомена само следното: вчера, във връзка с въпросната оставка  служители от подопечния район на госпожата цял ден бяха поздравявани от приятели с "Честито!". Съответно те усмихнато благодаряха, а в самата сграда е царяла атмосфера на тихо оживление, според една моя стара позната, която от години работи там. Горката жена, беше в постоянен стрес. Цитирам без да преувеличавам: "Всеки път, когато Кацарова мине край мен, изтръпвам, защото си мисля, че може да е за последно." Наплашила ги беше с откровено партийните си уволнения и назначения, а и гордото преминаване край служителите в стил "Големият кораб минава" - тоест без дори намек за поздрав, със сигурност не е допринасяло за подобряване на работната среда. Но стига клюки. Един заместник - кмет е в правото си да прави кадрови промени, стига да може да ги обоснове и не там е проблемът всъщност. Нямам намерение да оценявам деловите качества на дамата, а чисто човешките. Нормално е, когато се получи нещо, подобно на вчерашната случка, човек да направи две неща: да повика КАТ и да изпрати децата в близкото здравно заведение на преглед, дори и да изглежда, че нищо им няма. и независимо от тяхното мнение. Децата (а и често възрастните) не могат винаги да преценят нуждаят ли се от медицинска помощ - лекарите могат - те за това са учили. Да се напусне мястото на произшествието е най - неприемливият модел на поведение, дори и човек да смята, че нищо не се е случило. Още по - недопустимо, да не кажа грозно, изглежда това, когато едната страна е дете, а другата - представител на властта. Някак човек остава с усещане, че властта няма време да се занимава с дребни битовизми като бутнати на земята деца и след като не са смачкани до неузнаваемост, можем просто да забравим за случката и да продължим накъдето там сме се устремили. Уви - за да си добър управник не са достатъчни служебните качества. Има неща, наречени морал и човешки дълг. Дори намек от такива качества не е проявила госпожата. Поведението и през цялото време показва потресаваща искрена липса не само на морални качества, но и на най - просто възпитание. Който не е съгласен, да прочете изявлението. Аз преписах текста му оттук.

Още...
 
Бонбонът
Автор: Алиса   
Четвъртък, 10 Май 2012г. 11:50ч.

Тия дни една приятелка ми разказа интересна история; случка, достойна, по моему, за перото на един Чудомир. Жалко, че няма вече такива като него, защото всекидневието е пълно с материал. Но да си дойдем на думата.
Руми работи в магазин на голяма търговска улица - обектите са един до друг в дълга редица, а нейният е първи. Както се очаква в подобни случаи, хората, продаващи в тези магазини, макар не винаги да се познават, са си малко като роднини - карат се понякога, клюкарстват постоянно и винаги се черпят на рождени и именни дни.
И така - в един спокоен следобед моята приятелка обслужва клиентка. Отвън влиза циганин, облечен с костюм. Ухилен до уши, носи кутия шоколадови бонбони. Да почерпя, вика, роди ми се дете. Син, вика, момче. Хайди да почерпя да е жив и здрав. И се хили щастливо.
Руми се заглежда с подозрение в него. Обаче, разказва тя, "беше нормално облечен, не изглеждаше мръсен и гнусен" (това е цитат). Ти откъде си, пита го. Ей оттам, маха той неопределено към улицата. Почерпи се, ето, момче ми се роди, първото. Ааа, честито, казва тя и взема бонбон, да ти е жив и здрав. През това време клиентката вече излиза, но спира да погледне нещо до вратата. Ухиленият татко притичва към нея и предлага почерпка. Тя взема бонбон, а онзи обявява: "А сега - по педесе стотинки за здравето на дитето". Руми се втрещява на място. "Ми как, продължава мангала, на беби подарък са пра'и". Руми се окопитва: "Абе ти наред ли си?" Дай, вика онзи, пидисе стутинки, за пударък на дитету. Ей на, черпя тука. На Руми най-после светва червената лампичка. "Петдесет стотинки за един бонбон? Я изчезвай оттука!" Дай тогава бонбона, вика онзи, върни бонбона! Тя хвърля бонбона в кутията.
През това време клиентката вече е излязла и тръгнала към следващите магазини. Злополучният щастливец спира на вратата и вика: "Госпожо, върни бонбонааа!". После хваща по-здраво кутията и хуква след нея с вик: "Бонбонаа, бонбона върнии!"

 
Цензура, контрол и други ценности на демокрацията
Автор: Алиса   
Понеделник, 30 Януари 2012г. 13:29ч.

Българските държавници отново се направиха на по-големи католици от папата. Ако случайно някой още се съмнява, че тези, които уж би трябвало да работят за интересите на държавата, която управляват, са всъщност банда продажници, сега е времето да се избави от това заблуждение. Доказателство - тук.

Контролът върху Мрежата е една отдавнашна сладка мечта на нашите ченгета - били те в костюм или в униформа, любители на преследването на читанки или на боя над непослушни администратори на торент сайтове (щото има и послушни). И ето - тази мечта, доскоро почти неосъществима, има шанс да стане реалност с помощта на едно кротко подмазване от страна на колегите им, които се вживяват в ролята на държавни мъже. ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - "Търговско споразумение за борба с фалшифицирането") - мъгляво название с неизвестен текст. Наречете ме параноичка, но именно неясните дефиниции, както и пълната липса на такива са нещото, което окончателно може да развърже ръцете на една самозабравила се власт, подменила мечтите за демокрация с простата реалност на полицейската палка.

Още...
 
Пропуснатите новини
Автор: Алиса   
Вторник, 13 Септември 2011г. 11:06ч.

Тази новина няма да прочетете в новинарските сайтове. Поне в повечето от тях. Тя не е от значение за изборите, нито разказва за самоубийствен екшън с изперкало (бивше) ченге в главната роля.

Една тъжна новина за всички, които ценят свободата. На 6 септември т.г. почина Майкъл С. Харт - човекът, създал електронната книга. Макар и важно откритие от гледище на технологичния напредък, това събитие е с много по - дълбоко значение. Открития има толкова много, че вече дори трудно ни впечатляват, но това, което прави г-н Харт е неизмеримо по - мащабно и значимо: той маха границите пред разпространението на писаното слово. Над 40 години той работи за това. Резултатът - всеки, който разполага с електронна книга знае колко приятно е да носиш всичките си любими книги в чантата между очилата и телефона.

Но това не е всичко. Всяко технологично откритие се следва от съответни ограничения. Дигитализацията на книгите влачи след себе си затворените формати, безкрайните спорове за авторски права, купища ограничения, налагани от издатели и разпространители на литература, които треперят за монопола си. Най - страшният им кошмар е свят, в който литературата се предава свободно от човек на човек, без тяхното посредничество. Разбира се, с пари и правилно лобиране те са постигнали, каквото са желали. Почти.

Има още нещо, което е направил Майкъл С. Харт. На него дължим още една крачка към свободата да четеш; една от най - големите крачки - Проектът "Гутенберг".

Още...
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 Следваща > Край >>

Страница 2 от 7

Страната на Алиса е разположена на Joomla! Тема от RocketTheme